Читать «Кристал» онлайн - страница 36

*Буквално: висока вода (от итал.). Игра на думи с високия женски глас „алт“ и сирената, която вие силно. Бпр.

Върнах се отново към разговора на масата. Продължавах да се чувствам наранена и мозъкът ми съчиняваше какви ли не драматични реакции в отговор - от това да откажа да отида на сватбата до това никога повече да не проговоря на семейството си. Но здравомислещата част от мен съзнаваше, че всичко това беше като онези ядовити електронни писма, изпратени в изблик на гняв, за които после съжаляваме. Никой не се опитваше да ми навреди Те просто виждаха нещата от различен ъгъл и си мислеха, че знаят кое е най-добро за мен. Импулсът ми да тряскам врати и да крещя, че никой нищо не разбира и не е честно, отиваше повече на някой тийнейджър. Технически погледнато, аз все още си бях тийнейджър, но вече не можех да си позволя лукса да давам воля на променливите си настроения. Всички очакваха повече от мен, аз очаквах повече от себе си.

Но това съвсем не означаваше, че те бяха прави. Аз не бърках, когато им казах, че бъдещето ми беше различно от тяхното. Привлекателните възможности пред мен в света на савантите не бяха никак много, така че трябваше сама да си проправям своя пътека. Ако това влизаше в конфликт с обичайния установен ред у савантите, е, тогава щях да прекося моста, когато му дойдеше времето, и да измисля начин да помиря двата бряга. Възможности като тази не кацаха на рамото всеки ден и нямаше да чакат да мине сватбата.

Изправих се. След като бях взела решението си, вече бях по-спокойна. Даймънд, Трейс и Хав нямаше да одобрят, но аз щях да си направя снимките и после да замина оттук.

Пета глава

Хав разбра, че нещата между нас не потръгнаха и през следващите няколко дни се постара да се държи мило с мен, но аз не му помагах много. Реших въпроса със ситуацията, като се превърнах в господаря на изчезването, и се изпарявах или на работа, или отивах да тичам. Но се трогнах, когато той остави в стаята ми малко букетче от изкуствени копринени теменужки, които без съмнение някой уличен продавач му беше продал на твърде висока цена. Но важното бяха подбудите му, та дори и да го правеше само за да не съсипя сватбата на брат му, като се дърлям с него през цялото време до големия ден.

За първи път се видяхме отново при пукването на зората в неделя, когато отидох да го събудя в пет сутринта в стаята му. За безкрайна моя радост открих, че не обичал да става рано и затова хвърлих отгоре му една ледена кърпа.

- Хър-мърф! - Той запрати кърпата в единия ъгъл и зарови глава под възглавницата. При нормални обстоятелства бих се постарала да не обръщам внимание на откритите загорели ръце, нито на стегнатия корем, който можах да зърна, докато той размахваше ръце, но, хей, като всяко друго момиче и аз имам хормони. А и някои неща в живота си струва да се видят.