Читать «Кристал» онлайн - страница 128

Той въздъхна.

- И какво се оказа?

Един огромен круизен кораб се появи пред нас, след като беше потеглил от пристана в другия край на Дорсодуро. Той прорязваше водите на канала с въжетата от светлинки подобно на коледна украса и дребните лица по прозорците, взиращи назад в града, който бяха посетили за кратко. Корабът беше прекалено голям за средновековния пейзаж, край който плаваше.

- Мисля, че инстинктът ми не ме подведе. Вече знам срещу какво съм изправена и защо. - Разказах му за миналото на особения дар на контесата.

- Още един търсач на души? - удиви се Хав, а в това време лодката ни започна да подскача по дирята, оставена от круизния лайнер. Контесата беше рискувала живота ни като в игра на зарове.

- Мисля, че се е занимавала повече с криеница, отколкото с търсене.

- Значи е причинила това и на други, не само на нашите момичета, а също и на семейството си и на прислугата, така ли?

- Да. Тя е много объркана жена. От години е била неконтролируема и е разпръсквала отровата си сред савантите, които познава, даже от нейния род. Каза ми, че постъпва така, за да предпази сина си от болката на загубата, но от друга страна, явно е, че използва силата си като вид наказание. Но това не е грандиозен, добре замислен план, а по-скоро безотговорната реакция на човек, който страда.

- Проявяваш прекалена щедрост.

- Ами аз успях да надзърна вътре. Умът й е разбъркан - любов се свързва с омраза, добрината с жестокостта.

Хав ми се усмихна, а един кичур от косата му падна напред и погали бузата ми

- Ти си едно много мило момиче... когато не си държиш невъзможно и не ме вбесяваш де.

- А ти си едно невъзможно момче. когато не се държиш ужасно мило с мен де.

- В такъв случай бих казал, че добре си подхождаме.

Лодкарят на водното такси спря на кея и хвърли едно въже на стълба, за да придърпа лодката успоредно на пристана.

- Дами и господа, добре дошли на „Затере“.

Скочих на брега.

- Другите научиха ли, че съм излязла?

- Разбира се. - Хав извади портфейла си и изброи сумата. - Не може да очакваш, че ще излетя след нашия търсач на души, без Уил и татко да разберат, че нещо става, а Зед да предскаже, че вижда страховити откъслечни картини, в които ти седиш с контесата.

- Леле!

- Вече си част от семейство Бенедикт - без значение дали ти харесва, или не. Приготви се цял живот всичките ми братя, баща ми и майка ми, когато отново стане каквато е била, да ти се карат, щом решат, че си се изложила на опасност. - Той подаде на лодкаря бакшиша и се качи при мен на кея.

- О, но аз си имам една голяма и смела сродна душа, която ще ме пази.

Скъпа, не можеш да се скриеш зад мен - много си висока.

Подхрани малко илюзиите на момичето си.

- Хайде, да вървим да ни четат конското.

Когато докладвахме в хотела, че сме се завърнали невредими, Хав успя да ме предпази от бавното въртене на шиш, което Виктор и Сол бяха замислили, като заяви, че вече е късно да ме нахокат хубаво. Той даде дума да им разкаже какво се беше случило, ако ме оставят да се наспя.

- Почакайте до утре. Тази вечер тя преживя достатъчно.