Читать «Пустинното копие» онлайн - страница 9

Омара сви юмруци, но не помръдна от мястото, където беше паднала, и продължи да плаче тихо със сведен поглед. Никоя жена не би дръзнала да се противопостави на дал’шарум. Сестрите на Абан я прегърнаха, споделяйки болката ѝ. Едрото момче понечи да отиде при тях, но Кавъл го дръпна рязко. Щом го завлякоха навън, то заплака и застена. Джардир още чуваше риданията на жените, дори след като затвориха тежкия капак и се озоваха насред пазарната глъчка.

През цялото време момчетата изоставаха след воините, които почти не погледнаха децата по пътя за тренировъчните площадки. Абан не спираше да плаче и да трепери.

– Защо плачеш? – попита го Джардир. – Пътят ни вещае само слава.

– Не искам да бъда воин – каза Абан. – Не искам да умра.

Джардир сви рамене.

– Може пък да те извикат за дама.

Абан потръпна.

– Това би било още по-зле. Един дама уби баща ми.

– Защо? – попита Джардир.

– Баща ми неволно разля мастило по робата му – отвърна Абан.

– Даматът го е убил само за това? – попита Джардир.

Абан кимна и очите му се наляха с нови сълзи.

– На мига му счупи врата. Случи се толкова бързо... Онзи се пресегна, чу се пукане и баща ми падна. – Абан преглътна мъчително. – Сега аз съм единственият мъж, останал да се грижи за майка ми и сестрите ми.

Джардир го хвана за ръката.

– И моят баща е мъртъв, а за майка ми казват, че е прокълната, щом е родила три дъщери една след друга. Но ние сме мъже от каджи. Можем да надминем бащите си и да върнем честта на своите жени.

– Ама мен ме е страх – подсмръкна Абан.

– И мен малко – призна Джардир и сведе поглед. Само след секунда обаче се оживи. – Хайде да сключим сделка.

Абан, който бе откърмен с безскрупулната търговия на чаршията, го погледна подозрително.

– Каква сделка?

– Да си помагаме в Хану Паш – отвърна Джардир. – Ако ти се спънеш, аз ще те хвана, а ако аз се спъна – ти... – той се подсмихна и плесна закръгления корем на Абан – ... ще омекотиш удара.

Абан изскимтя и потърка корема си, но вместо да се оплаче, погледна Джардир изумено.

– Наистина ли го искаш? – попита той и избърса сълзите си с опакото на ръката.

Джардир кимна. Досега вървяха под сенките на чаршийските навеси, но дребното момче хвана ръката на Абан и го издърпа на слънце.

– Заклевам се в светлината на Еверам.

Абан се ухили широко.

– А аз се заклевам в скъпоценната Корона на Каджи.

– Не изоставайте! – изрева Кавъл и момчетата се затичаха след тях, а стъпката на Абан вече бе станала по-уверена.

Щом минаха покрай големия храм Шарик Хора, офицерите нарисуваха защити във въздуха и прошепнаха молитви към Еверам, Създателя. Отвъд Шарик Хора се намираха тренировъчните площадки и там Абан и Джардир зашариха с поглед във всички посоки да не би да изпуснат нещо от упражненията на воините. Някои работеха върху техниката си с щит и копие или с мрежа, докато други маршируваха или тичаха в пресечена стъпка. Съгледвачи упражняваха равновесието си, накачили се по най-горните стъпала на стълби. Други дал’шаруми пък ковяха върхове на копия и защитени щитове или тренираха шарусахк – изкуството на ръкопашния бой.