Читать «Пустинното копие» онлайн - страница 10

Дванайсет шараджи, или училища, ограждаха тренировъчните площадки – по едно за всеки род. Джардир и Абан бяха от племето каджи и затова бяха отведени в Каджи’шараджа. Там те щяха да започнат Хану Паш и да завършат като дамати, дал’шаруми или кхафити.

– Каджи’шараджът е много по-голям от останалите – каза Абан, вперил поглед в огромната шатра. – Само Маджах’шарадж едва се доближава до него.

– Разбира се, че ще е най-големият – скастри го Кавъл. – Да не би според теб да е някакво съвпадение, че нашето племе се нарича каджи на името на Шар’Дама Ка, Избавителя? Ние сме потом-ци на неговите хиляда жени и във вените ни тече кръвта му. Маджах – изсъска той – носят кръвта на онова нищожество, което влязло във владение след смъртта на Шар’Дама Ка. Другите племена по нищо не могат да се сравняват с нас. Не го забравяйте.

Отведоха ги в шатрата и им дадоха бида – обикновени бели препаски, а дрехите им отнесоха за изгаряне. Сега момчетата станаха ний’шаруми – още не бяха воини, но вече не бяха и деца.

– Месец на овесена каша и яки тренировки и ще стопиш сланината, момче – подигра се Кавъл, след като Абан си свали ризата. Офицерът удари с отвращение закръгления корем на Абан. Момчето се преви, но Джардир го улови още преди да падне и го задържа на крака, докато си поеме дъх. След като се преоблякоха, офицерите ги заведоха в общото помещение.

– Свежа кръв! – извика Керан и офицерите набутаха момчетата в просторно голо помещение, пълно с други ний’шаруми. – Ахман асу Хошкамин ам’Джардир ам’Каджи и Абан ам’Хаман ам’Каджи! Сега те са ваши братя!

Абан се изчерви и Джардир като всяко друго момче в залата знаеше защо. Пропускайки името на баща му, Керан почти на глас бе обявил, че родителят му е кхафит – най-ниската и най-омразна каста в красианското общество. Кхафити бяха слабите страхливци, които не можеха да следват пътя на воина.

– Ха! Водите ни синчето на дебел свинеяд и някакъв мършав мишок! – извика най-едрият от ний’шарумите. – Хвърляйте ги обратно!

Всички момчета се разсмяха.

Офицер Керан изръмжа и удари с юмрук момчето по лицето. То падна тежко на земята и захрачи кръв. Смехът утихна.

– Като захвърлиш бидото, тогава се подигравай, Хасик – каза Керан. – Дотогава всички сте мършави свинеядски кхафитски мишоци.

След тези думи той и Кавъл се обърнаха и с тежка стъпка се отправиха към изхода.

– Ще си платите за това, мишоци – каза Хасик, завършвайки заплахата със странно просвиркване. Откъсна разхлабения зъб от устата си и го метна по Абан, който трепна, щом го уцелиха. Джардир застана пред него и се озъби, но Хасик и групичката му вече вървяха в обратната посока.

* * *

Скоро след като пристигнаха на всички им раздадоха паници и изкараха казана с овесената каша. Прегладнелият Джардир се втурна право към казана, но дори той не беше по-бърз от Абан. В същия миг обаче един от по-големите им препречи пътя.

– Мислите да ядете преди мен? – попита той настъпателно. Блъсна Джардир в Абан и двамата се строполиха на земята.

– Ставайте, ако искате да ядете – каза офицерът, който беше донесъл кашата. – Момчетата в края на опашката остават гладни.