Читать «Търговска къща» онлайн - страница 90

— Семейството ти е избягало преди събитията, така ли?

— Не. Баба ми и дядо ми са били доста богати и като много други хора са мислели, че нищо не може да им се случи. Измъкнали са се през задната врата, под носа на войниците, вземайки със себе си двамата си сина, дъщеря си и само онова, което са успели да грабнат в бързината. Останалата част от семейството не успяла да се отърве. С подкуп дядо ми и баба ми успели да напуснат Истанбул с една рибарска лодка, с която се добрали до Кипър и по някакъв начин получили визи за Щатите. Имали са малко пари, малко бижута и много талант. Баба е все още жива… и може да направи пазарлък и с най-добрия търговец.

— Дядо ти е бил търговец, а? — попита Дънрос. — Това ли събуди интереса ти към бизнеса?

— Наистина това ни беше втълпявано от момента, в който започнахме да мислим за самостоятелност — каза Кейси. — Дядо ми беше създал оптическа компания в Провидънс, която се занимаваше с производството на увеличителни стъкла и микроскопи, както и една компания за внос и износ предимно на килими и парфюми и, като допълнителна дейност, малко злато и скъпоценни камъни. Баща ми измисляше и правеше бижута. Вече е мъртъв, но имаше малък собствен магазин в Провидънс, а брат му, чичо Богос, работеше с дядо. Сега, откакто дядо почина, чичо ми се занимава с търговската компания. Тя е малка, но стабилна. Двете със сестра ми израснахме, наблюдавайки пазарлъци, преговори и проблеми, свързани с печалбата. Беше страхотна игра, в която всички бяхме равни.

— Къде… още плодова салата, Кейси?

— Не, благодаря, не искам.

— Къде получи бизнес-образование?

— Мисля, че навсякъде — каза тя. — След като завърших гимназия, изкарах двугодишен бизнес-курс в „Катарийн гибс“ в Провидънс: стенография, машинопис, просто счетоводство, поддържане на документация, плюс някои основни положения в бизнеса. Но откакто мога да броя, съм работила нощно време и през ваканциите с дядо. Научих се да мисля, да правя планове, а после да ги осъществявам, така че по-голямата част от моето обучение е била практическа. Разбира се, откак завърших училище съм посещавала и специални курсове, които са ме интересували — повечето от тях във вечерни училища. — Кейси се засмя. — Миналата година дори изкарах един в бизнес-училището на Харвард, което за някои от преподавателите бе като водородна бомба, макар че напоследък за жените е започнало да става малко по-лесно.

— А как успя да станеш пръв помощник — помощничка на Бартлет в „Пар-Кон индъстрис“? — попита Дънрос.

— Прозорливост — каза тя и всички се засмяха заедно с нея.

— Кейси работи дяволски много, Йан — каза Бартлет. — Чете с фантастична скорост и по този начин върши повече работа от двама обикновени служители. Има страхотен нюх за опасността, не се страхува да взема решения, сключва много повече сделки, отколкото проваля и не се изчервява лесно.

— Това е най-положителната ми черта — каза Кейси. — Благодаря, Линк.

— Но не ти ли е много трудно, Кейси? — попита Гавалан. — Не ти ли се налага да правиш прекалено много компромиси като жена, за да успяваш? Сигурно не ти е лесно да вършиш мъжка работа.