Читать «Търговска къща» онлайн - страница 91

— Не мисля, че това е мъжка работа, Ендрю — отвърна тя веднага. — Жените са също толкова умни и работоспособни колкото и мъжете.

Последва моментален изблик на незлоблив присмех и подигравки от страна на Линбар и Гавалан, но Дънрос ги спря и каза:

— Мисля, че трябва да отложим това за друг път. Но пак те питам, Кейси, как успя да стигнеш дотук?

„Да ти кажа ли истинската история, Йан — ти, който приличаш на Дърк Струан, най-големия пират на Азия — или да ти разкажа онази, която е станала вече легенда — запита се тя. После чу, че Бартлет започна и разбра, че може спокойно да се разсейва, защото беше слушала неговата версия стотици пъти, а в нея имаше малко истина, малко лъжа и малко от онова, което му се искаше да мисли, че се бе случило. — Колко от твоите истории са верни — Хег Струан, Дърк Струан — каква е всъщност твоята история и как си станал тай-пан? — Тя отпи от портвайна, наслаждавайки се на меката сладост и се остави на прищевките на мисълта си. — Тук има нещо гнило — мислеше тя — вече го усещам много силно. Има нещо гнило в Дънрос. Но какво?“

— Запознах се с Кейси в Лос Анжелос, Калифорния, преди около седем години — започна Бартлет. — Бях получил писмо от някаква Кейси Чолок, президент на „Хед-оптикълс ъф Провидънс“, която ми предлагаше да обсъдим сливането на нашите две компании. По това време строях из целия Лос Анжелос — жилищни квартали, индустриални търговски центрове и какво ли не още. Оборотът ни беше 3,2 милиона и току-що бяхме пуснали акции, но все още на светлинни години от голямата палата.

— Имаш предвид Нюйоркската фондова борса?

— Да. Както и да е. Кейси дойде лъскава като нова монета и каза, че иска да слея компанията си с „Хед-оптикълс“, която според думите й реализирала годишна печалба 277 600 долара, а след това заедно да погълнем „Рендълф оптикълс“ — дядото на всички в този бранш — с продажби на стойност 53 милиона, включена в голямата палата, владееща огромна част от пазара на оптиката и с много големи авоари в банката. Казах й, че е луда и я попитах защо точно „Рендълф“. Тя обясни, че първо е акционер в „Бартлет канстръкшън“ — беше купила десет акции за по един долар — а аз бях издал един милион и бях продал половината от тях на номинална стойност — и смяташе, че би било чудесно за „Бартлет канстръкшън“ да притежава „Рендълф“ и второ „защото това копеле Джордж Тофър, който управлява «Рендълф оптикълс» е лъжец, измамник, крадец и се опитва да ме измести от бизнеса“.

Бартлет се захили и направи малка пауза, за да си поеме дъх, а Дънрос се засмя:

— Истина ли е, Кейси?

Кейси бързо се върна към разговора:

— О, да, казах, че Джордж Тофър е лъжец, измамник, крадец и копеле. И той наистина се опитваше да ме измести от бизнеса.

— Защо?

— Защото му казах да изчезва — да умира.

— А защо го направи?

— Току-що бях поела „Хед-оптикълс“. Предишната година бе починал дядо ми и двамата с чичо Богос хвърляхме чоп за това кой какво да поеме… на мен се падна „Хед-оптикълс“. Около година преди това бяхме отказали. Имахме добро малко производство, добри работници, добри специалисти, част от които бяха арменци, и малка част от пазара. Липсваше ни само капитал и възможност да маневрираме, но се справяхме и качеството, което предлагахме, беше оптимално. Веднага след като поех компанията, Джордж Тофър „случайно се отби“. Имаше голямо мнение за себе си. Господи, колко си се възхищаваше. Твърдеше, че бил герой от американската армия, но аз открих, че не е вярно. Все едно, направи ми още едно смешно предложение, с цел да измъкне от ръцете ми „Хед-оптикълс“… мислеше за мен като за бедното малко момиче, което трябва да си стои в кухнята и дори опита с „хайде да вечеряме в моя апартамент и да се позабавляваме, защото съм сам тук за няколко дни…“ Казах: „Не, благодаря“ и той беше много разочарован. Много. Но каза „добре“ и заговори отново за бизнес, като ми предложи, вместо да ни откупи, да сключим договори за изпълнение на част от техните поръчки. Офертата му беше добра и след известен пазарлък се разбрахме за условията. Обеща, че ако се справя с този договор, ще удвоим поръчките. През следващия месец свършихме работата много по-добре и много по-евтино, отколкото бе в състояние да го направи неговата компания. Направих доставката според договора и той реализира фантастична печалба. Но после се отметна от обещанието си и извади — или по-точно открадна — 20 378 долара, а на другия ден петима от най-добрите ни клиенти ни изоставиха и се пренасочиха към „Рендълф“. През следващата седмица — още седем. Беше им предложил сделки на безценица. Остави ме да се поизпотя една-две седмици, след това се обади по телефона. „Здрасти, миличка — щастлив като крастава жаба в кална локва, — ще бъда сам през уикенда в Мартас Винейард.“ Това е малък остров на източния бряг. И добави: „Защо не отскочиш да се позабавляваме малко и да обсъдим бъдещето и удвояването на нашите поръчки.“ Поисках си парите, а той се изсмя и ми каза, че е време да порасна и че е най-добре да помисля още веднъж върху предложението му, защото при темповете, с които върви работата ми, скоро няма да съществува никаква „Хед-оптикълс“.