Читать «Търговска къща» онлайн - страница 833
Джеймс Клавел
Кейси стана и погледна неспокойно надолу по склона за Дънрос. Той бързо се изгуби от полезрението й, но от време на време улавяше светлината на фенерчето му. От няколко минути обаче и то не се виждаше. Тревогата й нарасна, минутите се влачеха и при всяко наслагване на развалините, страхът й се усилваше. Линк, Линк е някъде там, се набиваше в мозъка й.
„Трябва да направя нещо, не мога само да седя, не, по-добре да седя и да чакам, и да
Кейси скочи на крака, обзета от внезапен ужас. От средата на склона се откъсна нова лавина от камъни и се спусна надолу, разпръсквайки спасителите, които хукнаха да бягат. След секунда верижната реакция престана и отново настъпи тишина, но сърцето й продължи да тупти. Не се виждаше никаква светлинка от фенерчето на Дънрос, за да й вдъхне увереност.
— О, Господи, дано е добре!
— Кейси? Кейси, ти ли си? — от тъмнината изскочи Горнт и се покатери до нея.
— О, Куилън — възкликна тя и той я прегърна, придавайки й от своята сила. — Моля те, помогни на Лин…
— Дойдох веднага щом разбрах — побърза да я прекъсне той. — Съобщиха по радиото. Божичко, ужасих се, че сте… Въобще не очаквах… Дръж се, Кейси!
— Аз съм… Аз съм добре. Линк е… той е там някъде, Куилън.
— Какво? Но как така? Той…
— Той е бил в ап… в апартамента на Орланда и…
— Може би грешиш, Кейси. Слу…
— Не. Орланда ми каза.
— А? И тя ли се е
— Да. Беше с мене, наблизо, ей там. Аз видях как стана, Куилън, видях тази отвратителна лавина и как цялата сграда се срути и после хукнах насам, Йан дойде на помощ и Линк е т…
— Дънрос? И той ли се измъкна? — попита Горнт.
— О, да. Да, той сега е там долу. Част от срутената сграда се раздвижи и асансьорът, асансьорът беше пълен с тела. Йан е там долу някъде, търси… търси в случай, че… — Гласът й угасна.
Видя, че Горнт погледна към склона.
— Кой още се спаси?
— Жак, семейство Чен, журналистът, не знам…
Кейси не виждаше лицето му и не можеше да разбере какво мисли.
— Ти съжаляваш ли, че… че Йан е жив?
— Не. Напротив. Накъде отиде?
— Там долу — тя взе фенерчето и му показа. — Ей там, където е разчистено. Не съм го виждала от известно време, но е там някъде. Виждаш ли останките от асансьора? Някъде там.
Сега можеше да види по-добре брадатото му лице с изваяни черти и тъмни очи, но по него не се четеше нищо.
— Остани тук — каза й той. — Тук си в безопасност.
Взе фенерчето, тръгна към развалините, и скоро бе погълнат от тях.
Дъждът се усили, топъл като нощта, и Горнт изплю горчилката от устата си, едновременно вбесен и доволен, че неприятелят му е жив. Повече го искаше жив.
Пътят надолу беше много хлъзгав. Една дъска се заклати и поддаде. Той залитна и си ожули крака, изруга и продължи нататък, като подбираше по-безопасно място.
„Значи Йан, проклетият Дънрос, е излязъл преди сградата да се срути. Този проклетник сякаш е
Той спря. Някъде наблизо се носеха слаби викове за помощ. Напрегна слух, но не можа да определи посоката. Извика:
