Читать «Търговска къща» онлайн - страница 817

— О, я стига, за Бога. „Виктория“ хубаво обяви закупуването на контролния пакет на „Хо-Пак“, но къде са парите, с които да си платим дълговете?

— Това е сливане, не закупуване, Дънстън — започна Ричард Куанг — „Хо-Пак“ е…

Бар изведнъж се ядоса:

— За Бога, Ричард, ние всички се познаваме и знаем, че тук става въпрос за нещо повече от спешна парична помощ. Да не сме деца? Искам да кажа — повиши глас Бар, за да надвика Ричард Куанг и Джонджон, — искам да кажа, че сливане или не, ние, бизнесмените в Хонконг, ще загазим, щом всичките ви скапани банки са имали глупостта да останат без пукната пара. А?

— Но вината не е наша — тросна му се Джонджон. — Това е само временна загуба на доверие.

— Това е калпаво управление, ако питате мене — отговори кисело Бар и всички се съгласиха с него, после забеляза Крос, който се опитваше да мине покрай него. — Здравей, Роджър! — поздрави той с фалшива усмивка.

Роджър Крос усети как веднага застана нащрек, както винаги, когато изненадваше някого.

— Тук ли е Йан?

— Не. Не е дошъл още — отговори Джонджон и Крос си отдъхна с огромно облекчение.

— Сигурен ли си?

— Да. Дойде ли той, аз си тръгвам — каза кисело Дънстън.

— Проклети банки! Ако не беше…

Джонджон го прекъсна:

— Какво ще кажеш за тия отвратителни Бивши вълци, Роджър?

Двата намерени трупа бяха основната новина по Радио Хонконг и всички китайски вестници — в неделя следобед не излизаше вестник на английски.

— Не знам нищо повече от вас — отговори Крос. — Все още се опитваме да идентифицираме жертвите — очите му се съсредоточиха върху Ричард Куанг, който трепна. — Не знаеш ли нещо за отвлечени синове или племенници, а, Ричард?

— Не, съжалявам, Роджър, не знам.

— Бихте ли ме извинили, искам да се видя с нашия домакин.

Крос си проправи път през навалицата.

— Здравей, Крисчън — поздрави той, като се промъкваше покрай главния редактор на „Гардиън“. Забеляза мъката, която той отчаяно се мъчеше да скрие. — Моите съболезнования за жена ти.

— Джос — отговори Крисчън, стараейки се да бъде спокоен, и застана пред него. — Джос, Роджър. Тя, е, тя би… животът продължава, нали? — принудената му усмивка беше гротескна. — „Гардиън“ трябва да си върши работата, нали?

— Да.

— Може ли по-късно да поговорим?

— Разбира се — неофициално, както винаги?

— Разбира се.

Крос продължи нататък, като мина покрай Пагмайър и сър Луис, увлечени в разговор за покупката на Универсалните магазини от „Струан“, и забеляза Кейси всред малка групичка гости на широкия балкон, обърнат към пристанището, там бяха още де Вил и Горнт, който беше доста любезен и това се стори странно на Крос.