Читать «Търговска къща» онлайн - страница 817
Джеймс Клавел
— О, я стига, за Бога. „Виктория“ хубаво обяви закупуването на контролния пакет на „Хо-Пак“, но къде са парите, с които да си платим дълговете?
— Това е сливане, не закупуване, Дънстън — започна Ричард Куанг — „Хо-Пак“ е…
Бар изведнъж се ядоса:
— За Бога, Ричард, ние всички се познаваме и знаем, че тук става въпрос за нещо повече от спешна парична помощ. Да не сме деца? Искам да кажа — повиши глас Бар, за да надвика Ричард Куанг и Джонджон, — искам да кажа, че сливане или не, ние, бизнесмените в Хонконг, ще загазим, щом всичките ви скапани банки са имали глупостта да останат без пукната пара. А?
— Но вината не е наша — тросна му се Джонджон. — Това е само временна загуба на доверие.
— Това е калпаво управление, ако питате мене — отговори кисело Бар и всички се съгласиха с него, после забеляза Крос, който се опитваше да мине покрай него. — Здравей, Роджър! — поздрави той с фалшива усмивка.
Роджър Крос усети как веднага застана нащрек, както винаги, когато изненадваше някого.
— Тук ли е Йан?
— Не. Не е дошъл още — отговори Джонджон и Крос си отдъхна с огромно облекчение.
— Сигурен ли си?
— Да. Дойде ли той, аз си тръгвам — каза кисело Дънстън.
— Проклети банки! Ако не беше…
Джонджон го прекъсна:
— Какво ще кажеш за тия отвратителни Бивши вълци, Роджър?
Двата намерени трупа бяха основната новина по Радио Хонконг и всички китайски вестници — в неделя следобед не излизаше вестник на английски.
— Не знам нищо повече от вас — отговори Крос. — Все още се опитваме да идентифицираме жертвите — очите му се съсредоточиха върху Ричард Куанг, който трепна. — Не знаеш ли нещо за отвлечени синове или племенници, а, Ричард?
— Не, съжалявам, Роджър, не знам.
— Бихте ли ме извинили, искам да се видя с нашия домакин.
Крос си проправи път през навалицата.
— Здравей, Крисчън — поздрави той, като се промъкваше покрай главния редактор на
—
— Да.
— Може ли по-късно да поговорим?
— Разбира се — неофициално, както винаги?
— Разбира се.
Крос продължи нататък, като мина покрай Пагмайър и сър Луис, увлечени в разговор за покупката на Универсалните магазини от „Струан“, и забеляза Кейси всред малка групичка гости на широкия балкон, обърнат към пристанището, там бяха още де Вил и Горнт, който беше доста любезен и това се стори странно на Крос.