Читать «Търговска къща» онлайн - страница 819

— Ъ, да, но… — Плъм сковано понечи да тръгне, но беше спрян от думите на Рико:

— О, ето, тай-пан, моля, вземете моята чаша.

Джонджон надвика адския шум:

— Тишина, тишина за момент! — и си проправи път към Дънрос. — Йан, сигурен ли си? Сигурен ли си за парите?

— О, да — отвърна бавно Дънрос, като отпиваше от чашата на Рико и се наслаждаваше на момента. — Лично Тип Ток ми се обади. Ще го съобщят по новините в девет.

Последваха бурни ръкопляскания и нови въпроси и отговори. Дънрос улови втренчения поглед на Горнт от другия край на стаята. Усмивката му се вкамени и той вдигна чашата си, пренебрегвайки вълната от въпроси.

— За твое здраве, Куилън! — извика той с насмешка. Разговорът пак моментално замря. Всички се обърнаха към тях.

Горнт му върна тоста със същия насмешлив тон:

— За твое, Йан! Наистина ли ще получиш парите на „Чайна“?

— Да, и между другото, току-що уредих нов оборотен капитал от 50 милиона щатски долара. „Ноубъл хаус“ сега е най-солидната в колонията.

— А каква е гаранцията? — изплющя гласът на Горнт във внезапно възцарилата се тишина.

— Честта на „Ноубъл хаус“! — Дънрос се обърна към Джонджон с безгрижие, каквото всъщност не чувстваше. — Заемът е от „Ройъл Белгиум“, филиал на „Фърст сентръл“ от Ню Йорк, и е гарантиран от тях. Петдесет милиона щатски долара — повтори той, наслаждавайки се на звука, като нарочно не погледна Горнт. — Между другото, Брус, утре ще върна заема за двата ми кораба. Вече нямам нужда от него, „Ройъл Белгиум“ ми предлага по-добри условия.

Джонджон само го изгледа:

— Ти шегуваш ли се?

— Не. Току-що говорих с Пол — Дънрос погледна за секунда Плъм. — Извинявай, Джейсън, затова закъснях. Трябваше естествено да се видя с него. Брус, Пол вече е в банката, за да организира навременното прехвърляне на парите на „Чайна“ до отварянето на борсата утре — и помоли веднага да отидеш при него.

— А?

— Веднага. Съжалявам.

Джонджон го изгледа объркано, понечи да каже нещо, отказа се, после нададе радостен вик, подет и от останалите, и изскочи навън, съпроводен от ръкопляскания.

— За Бога, тай-пан, ти…

— Тип Ток? Но това означава, че е вярно! Не мислиш ли…

— „Фърст сентръл“ от Ню Йорк? Това не са ли ония идиоти, които…

— Божичко, аз продавах предварително…

— И аз! По дяволите, трябва веднага да почна да купувам, иначе…

— Иначе загивам и…

Дънрос забеляза, че сър Луис, Джоузеф Стърн и Филип Чен си бяха събрали главите, а Горнт още го гледаше със застинало лице. После видя Кейси да му се усмихва щастливо и вдигна чаша за нейно здраве. Тя му върна тоста. Горнт забеляза това и отиде при нея. Стоящите Наоколо потрепериха и замлъкнаха.

— „Фърст сентръл“ е банка на „Пар-Кон“, нали?

— Да, така е, Куилън — отговори тя, гласът й беше слаб, но се разнесе из цялата стая и те още веднъж приковаха вниманието на всички.

— Ти и Бартлет, вие ли го уредихте? — попита Горнт, надвесен над нея.

Дънрос побърза да се намеси:

— Аз сам си уреждам заемите.

Горнт не му обърна внимание, гледаше само Кейси.

— Ти и Бартлет ли му помогнахте?

Тя отвърна на погледа му с разтуптяно сърце.