Читать «Търговска къща» онлайн - страница 816

— Няма.

— Все така добре да работите.

— Кажи на приятелите си все така добре да плащат. А?

— Да — Суслов затвори вратата зад Крос, после отърка дланите си в панталона и извади лентата.

Тихо прокле и филма, и Дънрос, и Хонконг, и Съндърс, привиждаше му се призракът на КГБ и въпросите за Меткин. Трябва някак си да го избегне. По гърба му се стичаше студена пот. Май в края на краищата ще се наложи да изтъргува Артър. Но как да го направи така, че да не хвърли подозрение върху Роджър? Трябва да има начин.

Роджър Крос се качи на асансьора и натисна копчето за първия етаж. Останал сам, той се облегна изтощен на нестабилната стена и разклати глава в опит да се отърве от страха.

— Престани! — заповяда си той на глас. Овладя се с усилие и запали цигара, забелязвайки, че пръстите му треперят. — Ако този идиот разпита Дънрос, аз съм загазил. И залагам 50 долара срещу купчина тор, че Суслов още не се е отказал от възможността да изтъргува Плъм. А ако го направи, цялата ми картонена кула ще рухне. Една грешка само, едно леко подхлъзване, и с мене е свършено.

Асансьорът спря. Качи се някаква шумна група китайци, но Крос не ги забеляза.

На партера го чакаше Роузмънт.

— Е?

— Нищо, Стенли!

— Ти с твоите подозрения, Родж.

— Човек никога не знае, Стенли, може и да е имало нещо — отвърна Крос, опитвайки се да накара мозъка си да проработи. Той бе измислил това подозрение, за да накара Роузмънт да дойде с него — да го изчака долу — с тази хитрост целеше да обърка хората на ЦРУ, които знаеше, че още наблюдават фоайето.

— Добре ли си, Родж?

— О, да. Да, благодаря. Защо?

Роузмънт сви рамене.

— Искаш ли кафе или бира?

Излязоха навън в нощта. Отпред ги чакаше колата на Роузмънт.

— Не, благодаря. Аз съм натам — Крос посочи към „Роуз корт“, високия блок, който се извисяваше на пътя над тях. — Дългът ме зове на коктейл — почувства как страхът му наново се надига. Какво да прави сега?

— Какво има, Родж?

— Нищо.

— „Роуз корт“, а? Май ще трябва да си наема един апартамент там. Роузмънт от „Роуз корт“.

— Да — Крос събра кураж. — Искаш ли да дойдеш с мен на доковете да видим отплаването на „Иванов“?

— Да, защо не. Радвам се, че най-после ще си оберат крушите — Роузмънт сподави прозявката си. — Тази вечер успяхме да пречупим онова компютърно копеле. Той май е скътал доста тайни.

— Какви?

— Най-различни подробности за „Кориджидор“, максималната му скорост, откъде се доставят бойните глави, армейските кодове, ей такива неща. Довечера ще ти изпратя кратък доклад. Ще ме вземеш ли в полунощ?

— Да, да, добре — Крос се обърна и бързо се отдалечи. Роузмънт го изгледа намръщено, а после погледна към „Роуз корт“. От всичките му 12 етажа струеше светлина. Американецът отново обърна поглед към Крос, една малка фигурка в тъмното, която зави покрай ъгъла и тръгна нагоре по стръмното виещо се шосе.

— Какво му става на Родж? — запита се замислено той. — Нещо не е наред.

77

20:10 часа

Роджър Крос слезе с изопнато лице от асансьора на петия етаж и влезе през отворената врата на апартамента на „Ейжън пропъртис“. Голямата стая беше пълна с хора и шум. Той застана на прага и започна да оглежда присъстващите, търсейки Плъм или Дънрос. Веднага усети не особено щастливата атмосфера на приема, над повечето от гостите тегнеше някакво униние, което усили още повече собственото му безпокойство. Присъстваха малко съпруги — те се бяха скупчили стеснително в другия край на залата. Навсякъде се водеха разгорещени разговори за предстоящия крах на борсата и натиска върху банките.