Читать «Търговска къща» онлайн - страница 811
Джеймс Клавел
Старецът опипа загрижено половината монета, окачена на тежък ремък на врата му под ризата — с подобна на тази монета неговият знаменит предшественик Уу Фан Чой поискал построяването на клипер, неотстъпващ на най-добрия във флотата на Дърк Струан. Но Уу Фан Чой е бил глупак — не се е сетил да включи в услугата и безопасен път на кораба си и бил надхитрен от Зеленоокия Дявол, тай-пана.
Да, боговете са свидетели, че Уу Фан Чой сам е бил виновен за загубата. Но той не загуби всичко. Успя да се разправи с оня гърбушко, Страйд Орлов, който командва всички кораби на „Ноубъл хаус“. Хората му заловили Орлов на сушата в Сингапур и го довели окован във вериги в Тайван, където било свърталището на Уу Фан Чой. Той го завързал на един стълб на височината на най-големия прилив и го оставил да се удави много бавно.
„Аз няма да бъда толкова глупав като Уу. Ще направя така, че моята молба към този тай-пан да е подсигурена от всички страни.
Утре Дънрос ще се съгласи да предостави свободен достъп на моите товари на корабите си — тайно, разбира се, ще се съгласи да ме допусне до част от сметките на «Ноубъл хаус», за да прикрия по този начин доходите си — пак тайно, макар че и той ще извлече голяма печалба от това, също така тайно ще се съгласи да финансираме заедно построяването на голям нов фармацевтичен завод, който
Фор Фингър Уу бе изпълнен с възторг. Дънрос ще трябва да се съгласи с всичко. И то е по възможностите му.
— Ето коняка.
Уу взе подадената му чаша и започна да отпива сънливо от нея с огромно удоволствие. „Боговете са ми свидетели — седемдесет и шест години аз, Уу, глава на рода Суйбърн Уу, живея пълноценно живота си и ако вие, богове, решите да отнесете духа ми по време на Облака и Дъжда, всякога ще ви възхвалявам в рая — ако съществува. А ако не…“
Старият човек повдигна рамене и се ухили, като сви пръстите на краката си. Прозя се и затвори очи, приятно затоплен и много щастлив. Боговете са си богове, и те спят и допускат грешки, но е сигурно, също както е сигурно, че големите бури ще дойдат и тази година, и догодина, че малката уличница ще си заслужи диаманта тази вечер.
Долу, пред фоайето спря такси. От него слезе пийнал Суслов, плати на шофьора, после прекрачи олюлявайки се канавката, в която течеше дъждовна вода, и влезе в блока.
Пред асансьора се бяха събрали доста хора, които си говореха, докато чакаха, и сред тях Суслов разпозна Кейси и Жак де Вил. Руснакът слезе несигурно и с хълцания надолу по стълбите до по-долния етаж и захлопа на вратата на Клинкър.
— Здрасти, приятел — поздрави го домакинът.
—