Читать «Търговска къща» онлайн - страница 809

— Пфу! Не си и заслужава да се говори за тия 28 800 ХК долара, та нали трябва сама да се грижа за гардероба си и да си купувам по един тоалет на ден. Това го изисква публиката ми, а аз трябва да мисля за нея.

Бяха се карали така до момента, в който Фор Фингър почувства, че наближава моментът на истината, и я помоли да движи по-бързо задника си. Тя му отговори с такъв ентусиазъм, че накрая той беше изстискан като лимон. Когато най-после възвърна като по чудо духа си от Отвъдното, Уу възкликна задавено:

— Айейа, малка уличнице, ако успееш да го направиш още веднъж, ще ти подаря диамантен пръстен… не, не, не сега, за Бога! Аз да не съм Бог? Не сега, малка лъжлива женичке, не, не сега, не утре, а вдругиден…

Беше вдругиден. Въодушевен и изпълнен с предчувствие, Фор Фингър я гледаше как се усмихва от телевизора с трапчинките по бузите си, докато пожелава лека нощ, преди да започне следващото предаване. В събота вечер тя се прибираше по-рано и той почти си я представяше как излиза забързана от телевизията и се запътва към Ролса му, който я чака отпред, уверен, че и тя проявява същото нетърпение. Тази вечер изпрати Пол Чой с Ролса да я закара до студиото, да говори с нея на английски и да се увери, че е пристигнала благополучно и ще се върне бързо. А после, след новия им тур в леглото, Ролсът щеше да ги откара в оня варварски ресторант във варварския хотел с отвратителната варварска храна и гадни миризми — но това беше мястото, където ходеха всички тай-панове и всички важни цивилизовани хора с жените си — а когато жените им бяха заети, с курвите си — за да може да покаже на цял Хонконг любовницата и богатството си, а тя — диаманта.

— Айейа — засмя се високо Фор Фингър.

— Какво, уважаеми господине? — попита го подозрително амата. — Какво има?

— Нищо, нищо. Моля те, налей ми малко коняк.

— Моята госпожа не обича миризмата на коняк.

— Ей, стара жено, донеси ми коняк. Аз да не би да съм глупав? Да не съм някой варварин от другите провинции? Разбира се, че си имам ароматни чаени листа за дъвчене, преди да си легнем. Коняк!

Старицата излезе с мърморене, но той не й обърна внимание — тя се опитваше да защити интересите на господарката си и така трябваше.

Уу докосна с пръсти малката кутийка в джоба си. Купил бе пръстена тази сутрин по цени на едро от един братовчед, който му дължеше услуга. Камъкът беше синкавобял на цвят, с доста карати и струваше поне 8000 ХК долара, макар че той плати по-малко от половината от тях.

„Струва си за още една такава вечер в леглото — помисли си въодушевено, макар и малко смутен Фор Фингър. — О, да! Иий, последния път си помислих, че духът ми наистина е преминал завинаги в Отвъдното, отнет от боговете в най-върховния миг от живота! Иий, колко щастлив бих бил да ида там в най-подходящия момент! Да, но по-прекрасно би било да се върна, за да щурмувам Нефритената Порта отново и отново!“