Читать «Търговска къща» онлайн - страница 812

— Има и водка, и бира. Мейбъл, кажи здравей на капитана! — сънливият стар булдог само отвори едното си око, оголи венци и шумно се оригна.

Клинкър въздъхна и затвори вратата.

— Горката стара Мейбъл! Ще ми се да не прави това, цялата стая увонява! Ето — подаде той на Суслов пълна чаша с водка и му намигна. — От любимата ти, Стари приятелю. 120.

Суслов му намигна в отговор и гаврътна шумно чашата си.

— Благодаря. Още едно от това и ще отплавам щастлив от този капиталистически рай!

— Още едно от това — изкикоти се Клинкър, като продължаваше играта — и ще изпълзиш на четири крака от хонконгското пристанище! — той пак му напълни чашата. — Колко ще останеш тази вечер?

— Исках само да пийна за последно с теб, а? Ако успея да си тръгна към 10 — добре. Пий! — изрева с пресилена сърдечност руснакът. — Дай малко музика, а?

Клинкър пусна развеселен магнетофона и го усили. Стаята се изпълни със звуците на тъжна руска балада. Суслов доближи устни до ухото му.

— Благодаря, Ърни. Бързо се връщам.

— Добре! — намигна му Клинкър, който все още вярваше на легендата му, че има среща с омъжена жена в „Синклер тауърс“. — Коя е тя? — по-рано не го беше питал.

— Без имена, за по-голяма дискретност — прошепна широко ухилен Суслов. — Но мъжът й е важна клечка, от правораздаването.

Клинкър се ухили.

— Браво! Набий й един и от мен, а?

Суслов слезе надолу през отвора на пода и намери фенерчето. От напукания бетонен таван на тунела капеше вода, пукнатината се беше увеличила. Малки купчинки чакъл правеха пътя хлъзгав и опасен. Безпокойството му се усили, не му харесваше нито близостта на Крос, нито необходимостта да се среща с него, искаше му се да е далеч, на сигурно място на кораба си и с желязно алиби за времето, в което Дънрос бъде упоен и отвлечен. Но Крос беше непреклонен.

— По дяволите, Грегор, трябва да дойдеш. Налага се да се видим. Аз естествено няма да се кача на борда на „Иванов“. Напълно безопасно е, гарантирам ти!

„Гарантира? — помисли си отново ядосан Суслов. — Как може въобще някой нещо да гарантира?“ Извади автоматичен пистолет със заглушител, провери го и щракна предпазителя. После продължи напред, като стъпваше внимателно, и се изкачи по подвижната стълба до фалшивия шкаф. След като стигна до стълбището, спря и се заслуша със затаен дъх. Не откри нищо подозрително и задиша по-спокойно, изкачи се безшумно и влезе в апартамента. През прозорците нахлуваха светлините на високия блок долу и на града и осветяваха обстановката достатъчно, за да може да се ориентира. Щателно огледа апартамента. Като свърши, отиде до хладилника и си отвори бутилка бира. Загледа се разсеяно през прозореца.

Макар че не можеше да види кораба си оттук, Суслов знаеше къде точно трябва да се намира и от това се почувства по-добре. С удоволствие ще си замине. И със съжаление. Искаше му се да се върне — Хонконг е толкова прекрасен, — но дали ще може?

Ами Съндърс? Смее ли да му се довери?

Нещо го присви в гърдите. Без съмнение бъдещето му виси на косъм. КГБ лесно би могло да докаже, че той сам е издал Меткин. Центърът може да разбере това само с едно телефонно обаждане до Роджър Крос — ако вече не са дошли до този извод.