Читать «Търговска къща» онлайн - страница 753

Преди да заключи отново сейфа, Дънрос извади един документ за камуфлаж и го постави до писмото на А. М. Г. Пак се поколеба, после прикри писмото на А. М. Г. с тяло и то запали. Хартията се сгърчи, пламна и изгоря.

— Какво нравиш?

Дънрос рязко се извърна и се взря в силуета.

— О, ти ли си? — пак задиша спокойно. — Нищо, Брус. Всъщност, това е старо любовно писмо, което въобще не е трябвало да пазя — пламъкът угасна, Дънрос стри пепелта на прах и я разпръсна.

— Йан, загазил ли си? Нещо лошо ли е? — попита предпазливо Джонджон.

— Не, приятелю, само онази история с Тип Ток.

— Сигурен ли си?

— О, да — Дънрос се усмихна уморено и извади кърпичка да си избърше челото и ръцете. — Съжалявам, че ти създадох толкова главоболие.

Той се отдалечи с твърда стъпка, следван от Джонджон. Голямата врата издрънча зад тях. След секунда асансьорът отвори и затвори врати с въздишка и настъпи тишина, нарушавана само от трополенето на плъховете и свистенето на климатичната инсталация. Една сянка се размърда. Роджър Крос излезе тихо иззад висока стена от сейфове и застана пред секцията на тай-пана. Без да бърза, той извади миниатюрен фотоапарат „Минокс“, светкавица и връзка ключове. След секунда сейфът на Дънрос зейна отворен. Крос бръкна вътре с дългите си пръсти, откри тайното отделение и извади папките. Много доволен, той ги подреди в купчинка, постави светкавицата на мястото й и умело започна да снима документите страница по страница. Като стигна до една от специалните страници, той се взря в нея и в липсващата част. За секунда лицето му се озари от мрачна усмивка. После продължи безшумно работата си.

68

Неделя

06:30 часа

Коронски излезе от фоайето на хотел „Найн дрегънс“, спря едно такси и каза посоката на сносен кантонезки. Запали цигара и се отпусна на седалката, като поглеждаше професионално назад за евентуална, макар и малко вероятна опашка. Всъщност нямаше от какво да се бои. Документите му на името на Ханс Мейкър бяха безупречни, прикритието му като чуждестранен журналист, работещ на хонорар за западногермански вестникарски синдикат, беше действително и той посещаваше редовно и доста често Хонконг. Като се увери, че никой не го следи, Коронски се обърна напред и се загледа в тълпата на улицата, чудейки се кой трябва да бъде разпитан под хипноза и къде. Беше нисък и закръглен безличен човечец с очила без рамки.

На около петдесетина ярда отзад го следваше малко очукано мини, което ту се гмурваше, ту излизаше от потока коли по улицата. На задната седалка седеше старши агентът от ЦРУ Том Коночи, а шофираше един от неговите помощници, Рой Вон.

— Завива наляво.

— Да. Виждам го. Отпусни се, Том, за Бога нервираш ме.

Рой Вон беше американец трето поколение, бакалавър по литература, от четири години в ЦРУ, прехвърлен на работа в Хонконг. Шофираше умело под наблюдението на страшно уморения си шеф. Коночи бе стоял до късно снощи с Роузмънт, опитвайки се да се оправят в пороя от свръхсекретни инструкции, искания и заповеди, породен от засечените писма на Томас К. К. Лим. Малко след полунощ един от информаторите им съобщи, че в „Найн дрегънс“ току-що се е регистрирал Ханс Мейкър, пристигнал от Банкок за два дни. Той отдавна фигурираше в списъка на заподозрените.