Читать «Търговска къща» онлайн - страница 63

— Ще помисля по този въпрос.

— Обещавам, да ви представя в най-благоприятна светлина!

— Китайците наистина ли знаят всичко, което става тук?

— Разбира се — каза тя, без да се замисли. — Но quai loh, чужденците, не четат китайските вестници, с изключение на шепа стари китайски вълци… като Куилън.

— И Специалното разузнаване, Специалният отдел, както и цялата полиция — рече Горнт.

— И Йан Дънрос — добави тя, докосвайки зъбите си с връхчето на езика.

— Толкова ли е хитър? — попита Бартлет.

— О, да. В жилите му тече кръвта на Дявола Струан.

— Не разбирам.

— Ще разберете, ако останете малко по-дълго тук.

Бартлет се замисли върху това и се намръщи:

— И вие ли знаехте за оръжието, господин Горнт?

— Само това, че полицията е заловила контрабандно оръжие на борда на „частния самолет на американския милионер, който кацна снощи.“ Тази сутрин го пишеше в китайския вестник, който обикновено чета. „Синг пао“. — Усмивката на Горнт бе язвителна. — Това е „Таймс“ на кантонезки. И там го пишеше в колонката за горещите новини. Но, за разлика от Орланда, аз съм изненадан от факта, че журналистите от английската преса още не са ви пипнали. Тук в Хонконг те са много усърдни. По-усърдни, отколкото ги изкарва Орланда.

Бартлет долови парфюма й, но продължи да настоява:

— Изненадан съм, че не ми казахте, когато аз споменах, господин Горнт.

— А трябваше ли? Какво общо има оръжието с плановете ни за бъдещо сътрудничество? — Горнт се изкиска. — Ако се случи най-лошото, Орланда и аз ще ви посещаваме в затвора.

Тя се засмя:

— Да, наистина.

— Много ви благодаря! — отново парфюмът й. Бартлет остави настрана оръжието и насочи вниманието си към нея. — Рамос — това е испанско име, нали?

— Португалско. От Макао. Баща ми работеше за „Ротуел-Горнт“. Майка ми е шанхайка. Израснала съм в Шанхай, а през 49-а заминах за Щатите, където прекарах няколко години — завърших гимназия в Сан Франциско.

— Така ли? Лос Анжелос е моят роден град — завършил съм гимназия в Долината.

— Влюбена съм в Калифорния — каза тя. — Какво ще кажете за Хонконг?

— Току-що пристигнах — захили се Бартлет. — И изглежда пристигнах с гръм.

Тя се засмя. Прекрасни бели зъби.

— Нямам нищо против Хонконг, но при условие, че човек има възможност всеки месец да се маха за малко. Трябва през някой уикенд да отидете до Макао — той е старинен, много красив и е само на четиридесет мили оттук, а фериботите са доста удобни. Много е различен от Хонконг. — Тя се обърна отново към Горнт. — Още веднъж се извинявам, че ви прекъснах, Куилън, просто исках да се обадя. — Тя тръгна към вратата.

— Не, ние приключихме… точно си тръгвах — прекъсна я Бартлет. — Още веднъж ви благодаря, господин Горнт. Ще се видим във вторник, ако не и по-рано… Надявам се да ви видя отново, госпожице Рамос.

— Ще ми бъде приятно. Ето визитната ми картичка — в случай че решите да ми подарите това интервю. Гарантирам ви една хубава статия. — Тя подаде ръката си, той я докосна и почувства топлината й.

Горнт го изпрати до вратата, затвори я след него, върна се до бюрото си и взе цигара. Тя драсна клечка кибрит и запали цигарата му. След това седна на стола, на който до преди малко бе седял Бартлет.