Читать «Търговска къща» онлайн - страница 62
Джеймс Клавел
— Но и това, което ще спечелим, няма да може да се сравнява. Вие ще постигнете нещо безценно, което за мен не струва пукнат грош. Ще станете „Ноубъл хаус“.
— Да — каза Горнт премигвайки. Той се наведе напред, за да си вземе нова цигара, а зад бюрото левият му крак натисна един скрит бутон на пода. — Да оставим всичко за втор…
И интеркомът щракна:
— Извинете, господин Горнт, желаете ли да отложа съвещанието на управителния съвет? — попита секретарката му.
— Не — каза Горнт, — да изчакат.
— Да, сър. Госпожица Рамос е тук. Можете ли да й отделите няколко минути?
Горнт се престори на изненадан:
— Един момент — Той погледна към Бартлет. — Приключихме ли?
— Да — Бартлет веднага се изправи. — Твърдо във вторник. А дотогава нека оставим нещата да се избистрят. — Той тръгна към вратата, но Горнт го спря.
— Един момент, господин Бартлет — после каза в интеркома: — Кажете й да влезе. — Той изключи уредбата и се изправи. — Радвам се, че проведохме този разговор.
Вратата се отвори и в кабинета влезе момиче. Беше двадесет и пет годишна и зашеметяваща, с къса черна коса и маслинени очи. Очевидно бе евроазиатка, облечена небрежно с плътно прилепнали, избелени американски джинси и риза.
— Здравей, Куилън — каза тя с лек американски акцент, а усмивката й като че ли затопли стаята. — Извинете, че ви прекъсвам, но току-що се върнах от Банкок и исках просто да се обадя.
— Радвам се, че го правиш, Орланда. — Горнт се усмихна към Бартлет, който бе втренчил поглед в нея. — Това е Линк Бартлет от Америка. Орланда Рамос.
— Здравейте — каза Бартлет.
— Здрасти… а, Линк Бартлет? Американският милионер оръжейник? — каза тя и се засмя.
— Какво?
— О, не гледайте така стреснато, господин Бартлет. Всички вече знаят — Хонконг е просто едно село.
— Кажете ми сериозно — откъде научихте?
— Прочетох го в сутрешния вестник.
— Не е възможно! Та това стана едва в 5:30 сутринта.
— Пишеше го във
— Благодаря.
„Последното нещо, което искам, е проклетата преса да тръгне по петите ми“ — помисли си кисело Бартлет.
— Не се безпокойте, няма да ви моля за интервю, въпреки че съм независима журналистка и работя за китайската преса. Наистина съм много дискретна — каза тя. — Нали, Куилън?
— Абсолютно. Гарантирам за това — каза Горнт. — На Орланда може да се разчита изцяло.
— Разбира се, ако ми предложите да взема интервю от вас, ще приема. Утре?