Читать «Търговска къща» онлайн - страница 62

— Но и това, което ще спечелим, няма да може да се сравнява. Вие ще постигнете нещо безценно, което за мен не струва пукнат грош. Ще станете „Ноубъл хаус“.

— Да — каза Горнт премигвайки. Той се наведе напред, за да си вземе нова цигара, а зад бюрото левият му крак натисна един скрит бутон на пода. — Да оставим всичко за втор…

И интеркомът щракна:

— Извинете, господин Горнт, желаете ли да отложа съвещанието на управителния съвет? — попита секретарката му.

— Не — каза Горнт, — да изчакат.

— Да, сър. Госпожица Рамос е тук. Можете ли да й отделите няколко минути?

Горнт се престори на изненадан:

— Един момент — Той погледна към Бартлет. — Приключихме ли?

— Да — Бартлет веднага се изправи. — Твърдо във вторник. А дотогава нека оставим нещата да се избистрят. — Той тръгна към вратата, но Горнт го спря.

— Един момент, господин Бартлет — после каза в интеркома: — Кажете й да влезе. — Той изключи уредбата и се изправи. — Радвам се, че проведохме този разговор.

Вратата се отвори и в кабинета влезе момиче. Беше двадесет и пет годишна и зашеметяваща, с къса черна коса и маслинени очи. Очевидно бе евроазиатка, облечена небрежно с плътно прилепнали, избелени американски джинси и риза.

— Здравей, Куилън — каза тя с лек американски акцент, а усмивката й като че ли затопли стаята. — Извинете, че ви прекъсвам, но току-що се върнах от Банкок и исках просто да се обадя.

— Радвам се, че го правиш, Орланда. — Горнт се усмихна към Бартлет, който бе втренчил поглед в нея. — Това е Линк Бартлет от Америка. Орланда Рамос.

— Здравейте — каза Бартлет.

— Здрасти… а, Линк Бартлет? Американският милионер оръжейник? — каза тя и се засмя.

— Какво?

— О, не гледайте така стреснато, господин Бартлет. Всички вече знаят — Хонконг е просто едно село.

— Кажете ми сериозно — откъде научихте?

— Прочетох го в сутрешния вестник.

— Не е възможно! Та това стана едва в 5:30 сутринта.

— Пишеше го във „Фай Пао“ — експресът — в колонката за новините от последния момент, в девет часа. Това е китайски вестник, а китайците знаят всичко, което става тук. Не се притеснявайте, английските вестници ще го публикуват едва в следобедните си издания, но не се изненадвайте, ако привечер журналистите чакат пред вратата ви.

— Благодаря.

„Последното нещо, което искам, е проклетата преса да тръгне по петите ми“ — помисли си кисело Бартлет.

— Не се безпокойте, няма да ви моля за интервю, въпреки че съм независима журналистка и работя за китайската преса. Наистина съм много дискретна — каза тя. — Нали, Куилън?

— Абсолютно. Гарантирам за това — каза Горнт. — На Орланда може да се разчита изцяло.

— Разбира се, ако ми предложите да взема интервю от вас, ще приема. Утре?