Читать «Шогун» онлайн - страница 92

— Давам ти честната си дума, като лоцман на лоцман, и се кълна в господа. И чумата да ги тръшне испанците!

Родригес се усмихна и дружелюбно го потупа по гърба.

— Започваш да ми харесваш, англичанино.

— Откъде знаеш, че съм англичанин — учуди се Блакторн, защото знаеше, че португалският му е безупречен, а освен това нищо от казаното не би могло да го отличи от един холандец.

— Аз съм ясновидец като всички лоцмани — засмя се Родригес.

— Сигурно си говорил със свещеника. Отец Себастио ли ти каза?

— Със свещеници разговарям само в краен случай. Един път в седмицата е премного за всеки. — Родригес умело се изплю в отвора за изтичане на вода от палубата и отиде до левия трап, който беше откъм страната на кея. — Тода-сама! Икимашо ка?

— Икимашо, Родригу-сан. Има.

— Щом като е има, значи има. — Родригес замислено погледна към Блакторн. — Има значи сега, веднага. Трябва веднага да отплаваме, англичанино.

Пясъкът вече бе образувал малка равна купчинка на дъното на стъкленицата.

— Помоли го, моля те. Нека се кача на кораба си.

— Не, англичанино. Нищо няма да моля. Блакторн изведнъж се почувствува смазан. И много остарял. Наблюдаваше как Родригес се приближи до перилата на квартердека и извика към дребния моряк, който се пъчеше с голямо достойнство на издигнатата на носа платформа.

— Ей, капитан-сан! Икимашо? Самураи на борд, има! Има, уакаримасу ка?

— Хай, Анджин-сан!

Веднага след това Родригес удари силно шест пъти корабната камбана и капитан-сан започна да крещи заповеди на моряците и самураите, намиращи се както на кораба, така и на брега. Моряците хукнаха към палубата, за да подготвят кораба за отплаването, и в дисциплинираната, стройна неразбория португалецът безмълвно хвана Блакторн за ръката и го забута към стълбата откъм противоположната на брега страна.

— Долу има лодка, англичанино. Не се движи бързо, не се оглеждай, не обръщай внимание на никого освен на мен. Ако ти кажа върни се, направи го много бързо.

Блакторн прекоси палубата и слезе по трапа към малкия японски скиф. Чу зад гърба си сърдити гласове и усети как космите на врата му настръхват, защото корабът гъмжеше от самураи — някои въоръжени с лъкове и стрели, други с мускети.

— Не се безпокой, капитан-сан, аз отговарям за него! Аз, Родригу-сан, ичи бан Анджин-сан, в името на пресветата Дева. Уакаримасу ка? — Гласът му се извисяваше над останалите, ала те с всеки изминал миг ставаха все по-сърдити.

Блакторн почти беше стигнал лодката, когато видя, че веслата бяха без ключове. Но аз не мога да греба като тях, отчая се той. Не мога да използувам тази лодка! А за плуване е прекалено далече. Или може би не е?

Той се поколеба, като преценяваше разстоянието. Ако здравословното му състояние беше нормално, не би се поколебал нито за миг. Но при това положение?

Зад гърба си чу бързи стъпки, които изтопуркаха по дървения трап, и едва превъзмогна инстинктивното желание да се обърне назад.

— Седни на кърмата — чу той настойчивия шепот на Родригес. — Бързо!

Послуша го и португалецът скочи пъргаво след него, грабна веслото и без дори да седне, сръчно отблъсна лодката от кораба.