Читать «Шогун» онлайн - страница 822

Казах й истината, мислеше си Торанага в ранната утрин в Йокохама сред миризмата на потни коне и конски изпражнения и почти не слушаше ранения самурай и Оми, защото цялото му същество тъгуваше за Марико. Колко е тъжен животът, за кой ли път си каза той, уморен от хората, от Осака и от разните игри, които носеха толкова страдания на живите независимо от големината на залога.

— Благодаря ви за сведенията, Косами-сан — каза той, когато самураят приключи разказа си. — Много добре сте се справили. Елате и двамата с мен.

Върна се при кобилата си и за последен път я накара да коленичи. Този път тя изцвили, но той успя да затегне седлото.

— Колкото до подлите номера, конете са много по-лоши от хората — каза той, без да се обръща конкретно към никого, метна се на седлото и се пусна в галоп, следван от телохранителите, Оми и Косами.

Спряха на платото, където бе разположен лагерът. Там го чакаха Бунтаро, Ябу, Хиромацу и Судара със сокол-скитник на юмрука си. Поздрави ги бодро и махна на Оми да участвува в разговора. Останалите отпрати.

— Готов ли си, сине?

— Да, татко — отвърна Судара. — Изпратих и мои хора в планините при викачите, за да съм сигурен, че всичко ще е както трябва.

— Благодаря ти, но реших да ловувам по крайбрежието.

Судара веднага повика един от телохранителите си и го прати да съобщи на хората в планината да се прехвърлят на крайбрежието.

— Моля да ме извините, господарю. Трябваше сам да се сетя за това и да съм готов. Много моля да ме извините.

— Да. Е, Хиромацу-сан, как вървят ученията? Хиромацу, стиснал в ръка вечния си меч, се намръщи.

— Все още съм на мнение, че всичко това не е почтено и излишно. Но скоро ще имаме възможност да го забравим. Ще пикаем на Ишидо и без подобни хитрости.

— Моля да ме извините, Хиромацу-сан — намеси се Ябу, — но без пушките и стратегията ще загубим. Такава е съвременната война и тя ни предоставя възможност да спечелим. — Той погледна към Торанага, който изобщо не бе слязъл от коня си. — През нощта ми съобщиха, че Джикю е умрял.

— Сигурен ли сте? — престори се на изненадан Торанага. Той бе научил тази тайна още преди да тръгне от Мишима.

— Да, господарю. От известно време боледувал. Шпионите ми докладваха, че умрял преди два дни. — Ябу не можеше да прикрие злорадството си. — Синът му, Хикоджу, го наследява.

— Това паленце? — попита Бунтаро с открито презрение.

— Да, съгласен съм с вас — той е само едно пале. — Ябу имаше чувството, че е с няколко сантиметра по-висок. — Това, господарю, не ни ли отваря южния път? Защо да не нападнем незабавно по пътя Токайдо? Щом старата лисица е мъртва, значи, Идзу е в безопасност, а Суруга и Тотоми са безпомощни като риби на сухо.

Торанага замислено слезе от коня си.

— Какво ще кажете? — тихо попита той Хиромацу. Старият генерал не се поколеба с отговора си:

— Ако успеем да се спуснем до прохода Уцуноя, да преминем мостовете и бързо да се прехвърлим в Терню, ще забием нож право в стомаха на Ишидо. Ще можем да спрем Дзатаки в планините, да подсилим нападението си по пътя Токайдо и да се отправим към Осака. Тогава победата ни е сигурна.