Читать «Шогун» онлайн - страница 797

Джеймс Клавел

— Може и да са го издърпали, Йохан — уморено се съгласи той.

— И нищо чудно, но не са гасили пожара, да бъдат проклети вовеки веков! Не биваше изобщо да допускаш тези попикани маймуни да припарват до него…

Блакторн престана да го слуша и погледна към галерата. Беше привързана към кея на петстотин крачки разстояние, до самото село Йокохама. Навесите на мускетния полк все още се виждаха на брега и по склоновете на възвишенията, а войниците усилено се упражняваха, обзети от силно безпокойство. Денят беше слънчев и приятен, духаше свеж ветрец. Във въздуха се усещаше ароматът на мимоза. Кири и Садзуко седяха под чадъра на предната палуба и разговаряха, а той се запита разсеяно дали не е усетил мириса на техния парфюм. После погледът му се спря на Ябу и Нага, които се разхождаха напред-назад по пристана. Нага обясняваше нещо, Ябу го слушаше, но и двамата бяха много напрегнати. Погледнаха към него и той усети тревогата им.

Когато преди два часа галерата заобиколи носа, Ябу го попита:

— Защо ни е да спираме тук, Анджин-сан? С кораба е свършено. Всичко е свършено. Да продължим за Йедо. Трябва да се готвим за война. Няма време.

— Извинете, спрете тук. Трябва да погледна отблизо. Моля ви.

— Да вървим в Йедо. Корабът е свършил.

— Искате — вървете. Аз ще плувам.

— Чакайте. Корабът е мъртъв, нали?

— Много моля, спрете. За малко време. После Йедо.

Най-сетне Ябу отстъпи и те хвърлиха котва. Нага ги посрещна на брега.

— Много съжалявам, Анджин-сан — бяха първите му думи. Очите му бяха възпалени от безсъние.

— Да, и аз съжалявам. Моля ви, как стана това?

— Съжалявам, но не знам. Хонто. Не бях тук, извикаха ме за няколко дни в Мишима. Когато се върнах, казаха ми, че през нощта е имало земетресение — всичко е станало през нощта, разбирате ли? Разбирате ли какво е „земетресение“?

— Разбирам. Продължавайте, моля.

— Слабо земетресение. През нощта. Едни казаха, че предизвикало голяма вълна, а други — че вълната не била от земетресението, а най-обикновена, от бурята. Защото през същата нощ имало и буря. Малък тайфун. Разбирате ли „тайфун“?

— Да.

— Много съжалявам. Нощта била тъмна. Дошла голямата вълна. Казват, че лампите на палубата се счупили. Корабът се запалил. Всичко пламнало много бързо, много…

— А пазачи, Нага-сан? Къде пазачи на палуба?

— Много тъмно. Огънят бърз. Съжалявам. Шигата га най, нее.

— Къде пазачи на палуба, Нага-сан? Аз оставих пазачи, нали?

— Когато се върнах след един ден, много съжалявам — кораба вече го нямаше. Все още догаряше в плитчините — близо до брега. Извиках всички от кораба и патрула на брега и поисках да ми докладват. Никой не знаеше как точно е станало. — Лицето на Нага потъмня от гняв. — Наредих да свалят на брега всичко, което още можеше да се спаси. Всичко. Сега е там, в лагера — посочи той платото. — Под охрана. Моя охрана. След това ги убих и веднага се върнах в Мишима да докладвам на Торанага-сама.

— Всички? Убихте всички?