Читать «Шогун» онлайн - страница 762

Ишидо свъси вежди при споменаването на омразното име.

— И аз съм на мнение, че трябва да поговорим за Торанага, а не за нинджа. Нищо чудно той да е поръчал покушението. Достатъчно е вероломен за подобен ход.

— Той никога не би прибягнал до услугите на нинджа — възрази решително Дзатаки. — Предатели може да използува, но не и тази сган. Това подобава на търговците… или варварите, ала не и на Торанага.

Кияма гледаше Дзатаки с омраза.

— Нашите португалски приятели никога не биха се намесили във вътрешните ни работи! Никога!

— Ами ако ви кажа, че те и — или — техните свещеници са влезли в заговор с един даймио-християнин от Кюшу да тръгнат срещу нехристияните? При това войната щяла да бъде подкрепена от чуждестранно нашествие.

— Кой? Хайде, кажете! Имате ли доказателства?

— Все още не, Кияма-сама, но слуховете вече се носят и един ден ще получа нужните доказателства! — И Дзатаки отново се обърна към Ишидо: — Какво можем да направим във връзка с нападението на нинджа! Как да излезем от това положение? — попита той и погледна към Очиба. Тя не откъсваше погледа си от Кияма, после го прехвърли върху Ишидо, сетне отново загледа Кияма. Дзатаки си помисли, че тя бе по-прелестна и съблазнителна от всякога.

— Значи, се съгласихме, че явно всичко е било замислено от Торанага — да бъдем притиснати от Тода Марико-сама, колкото и голяма да е нейната храброст, колкото и да беше предана на дълга си и почтена дама. Дано господ се смили над нея.

Ито оправи гънките на безупречното си кимоно.

— Не ви ли се струва, че това би било напълно в стила на Торанага — да предприеме подобно нападение срещу собствените си васали. Ах, Дзатаки-сама, знам, че той не би използувал нинджа, но много го бива да внушава идеите си на други и те после да мислят, че са лично техни, така ли е?

— Не е изключено, но не е никак в стила му да прибегне до нинджа. Прекалено е хитър, за да ги използува или да внуши това на някой друг. На тях не може да се има доверие. И защо му е било да упражнява натиск върху Марико-сама? Много по-хитро би било да изчака ние да извършим тази грешка. И без това бяхме хванати натясно.

— Да, и все още сме натясно — додаде Кияма, като погледна към Ишидо. — Онзи, който е устроил нападението, е един глупак и не ни направи никаква услуга!

— А може би височайшият генерал е прав и положението съвсем не е толкова сериозно, колкото си мислим — обади се Ито. — Но колко тъжно — такава некрасива смърт за подобна дама! Горкичката!

— Това си е била нейна карма и ние ни най-малко не сме натясно — обърна Ишидо погледа си към Кияма. — Добре, че успя да се скрие в онази дупка, иначе гадните червеи щяха да я пленят.

— Обаче не я плениха, височайши генерале, и тя извърши нещо като сепуку, както и останалите, и ако сега не ги пуснем всички да си вървят, в знак на протест ще последват още самоубийства — нещо, което не можем да си позволим — възрази Кияма.