Читать «Шогун» онлайн - страница 757
Джеймс Клавел
— Моля ви, Анджин-сан, клопка е, за бога!
Той дръпна горното резе.
— Искат да ме хванат жива! — пищеше неистово Марико. — Не разбирате ли? Трябва да ме пленят, как не виждате. Ако ме хванат жива, тогава всичко ще бъде напразно — утре Торанага трябва да пресече границата… Моля ви, капан е, пред бога ви…
Ачико я беше прегърнала и се опитваше да я вразуми, дърпаше я далеч от вратата, като в същото време му правеше знаци да отвори.
—
Блакторн дръпна средното резе.
— За бога! Не правете смъртта на всички паднали безсмислена! Помогнете ми! Спомнете си клетвата!
Смисълът на думите й изведнъж достигна до него и той панически върна резетата на мястото им.
— Но защо им е…
Яростно думкане по вратата прекъсна думите му. Удряха с нещо желязно по желязната обшивка, след това отново се чу същият глас, още повече разгневен. Всички други звуци заглъхнаха. Жените се втурнаха към най-отдалечената стена и се сгушиха до нея.
— Дръпнете се от вратата! — извика Марико и също се втурна натам. — Ще я взривят!
— Забавете ги по някакъв начин, Марико-сан — замоли я Блакторн и скочи към страничната врата, от която се излизаше на кулата. — Нашите скоро ще бъдат тук. Натискайте резетата, кажете, че заяждат — кажете им, каквото ви хрумне.
Той напъна най-горното резе на страничната врата, но то се оказа ръждясало и не помръдваше. Марико послушно се втурна към вратата и се престори — не много убедително, — че се опитва да дръпне средното резе, умолявайки нинджа да почакат малко. След това започна да подрънква леко с най-долното. Гласът отново се чу, този път по-настоятелен, и Марико усили плача и молбите си.
Блакторн упорито удряше с долната част на дланта си по горното резе, но то не мърдаше. Жените безпомощно го наблюдаваха. Най-накрая успя и резето шумно издрънча. Марико отчаяно се опита да прикрие звука, като задрънча с едно от резетата на другата врата, а Блакторн заудря последното от неговите резета. Ръцете му бяха жестоко издрани и от тях струеше кръв. Водачът на нинджа отново започна да сипе свирепите си предупреждения. В пълно отчаяние Блакторн грабна меча си и заудря с дръжката, вече без да се интересува от шума, който вдигаше. Но резето сякаш беше запоено.
От другата страна на вратата водачът с червената точка почти беше обезумял от ярост. Това убежище бе твърде неочаквано за тях. Заповедите, които бе получил от главата на рода, гласяха: да залови Тода Марико жива, да я обезоръжи, да я предаде на Сивите, които щяха да чакат в дъното на тунела, извеждащ от мазетата. Съзнаваше, че времето му е на привършване. Шумът от жестоката битка в коридора отвъд приемната вече стигаше до ушите му и той отново си помисли с яд, че ако не беше това ненадейно убежище и неговият глупав, нетърпелив брат, втурнал се преждевременно напред, сега щяха да са вече в безопасност, изпълнили задачата си.
Карма да имаш такъв брат!
Той взе запалената свещ, беше поръсил барут до буренцата, които бяха донесли със себе си в походните торби, за да взривят тайния вход към мазетата и да подсигурят оттеглянето си. Но задачата му не беше лека. Единственият начин да проникне вътре беше вратата да се вдигне във въздуха. Тази Тода обаче се намираше точно зад нея и експлозията сигурно щеше да убие всички вътре, нямаше да изпълни заповедите както трябва и големите жертви щяха да отидат на вятъра.
