Читать «Шогун» онлайн - страница 756
Джеймс Клавел
В малката стаичка всички бяха вперили очи във вратата. Чуваха как нинджа стържат по пантите и самата врата. Последва яростно думкане и рязък, макар и приглушен глас. Две от прислужничките захълцаха.
— Какво каза? — попита Блакторн. Марико облиза пресъхналите си устни.
— Казаха… да отворим вратата и да се предадем, иначе… ще я взривят.
— Могат ли да го направят, Марико-сан?
— Не знам… Могат, разбира се, с барут и… — Марико посегна към пояса си, но той беше празен. — Къде е ножът ми?
Всички жени посегнаха към камите си. И тази на Кири липсваше. Садзуко също се оказа обезоръжена, както и Ачико, и Ецу-сан. Блакторн беше заредил пистолета си и държеше дългия си меч. Късият бе паднал някъде по време на бягството към стаичката.
Приглушеният глас ставаше все по-яростен и настойчив и всички очи в стаята се отместиха от вратата към Блакторн. Но Марико разбра, че е предадена и е настъпил сетният й час.
— Той казва, че ако отворим и се предадем, ще пуснат всички освен вас. — Марико отметна кичур от косата си, паднал над очите й. — Искат ви за заложник. Нищо друго…
Блакторн пристъпи напред да отвори вратата, ала тя решително му препречи пътя.
— Не, Анджин-сан, това е само капан. Много се извинявам, но вие изобщо не им трябвате — трябвам им аз! Не им вярвайте. Аз не вярвам на нито една тяхна дума.
Той й се усмихна, докосна я леко и посегна към едно от резетата.
— Дошли са за мен, не за, вас — всичко е измама, вярвайте ми: Кълна се! Не им вярвайте, моля ви! — И тя внезапно сграбчи меча му. Почти го беше извадила от ножницата, преди Блакторн да осъзнае какво е намислила.
— Не! — извика той. — Спрете!
— Не ме предавайте! Нямам нож! Моля ви, Анджин-сан!
Тя се опита да се изтръгне от ръцете му, но той я вдигна високо, махна я от пътя си и посегна към горното резе.
—
