Читать «Шогун» онлайн - страница 115

— Дай на юг — бе изкрещял Родригес, когато вятърът и течението ги понесоха към скалите. — Обърни и дай по вятъра!

— Не — бе извикал той в отговор, твърдо убеден, че единственият им шанс бе да се опитат да стигнат до брега — в морето щяха безпомощно да се мятат на произвола на стихиите. — Ще успеем!

— Проклет да си, ще ни погубиш до един!

Да, ама никого не погубих. И двамата много добре знаехме, Родригес, че решението трябваше да взема аз — ако имаше време. Аз излязох прав. Корабът е спасен. Всичко друго е без значение.

Той махна с ръка на помощника да дойде при него и онзи се затича от фордека. И двамата кормчии се бяха строполили на палубата, напълно безпомощни — ръцете и краката им бяха почти изтръгнати. Гребците приличаха повече на трупове, безпомощно свлечени върху веслата. Други плахо надничаха отдолу — идваха на помощ. Хиромацу и Ябу, доста омаломощени, излязоха на палубата, подпомогнати от прислужниците си, но щом стъпиха на нея, и двамата даймио застанаха твърдо на крака.

— Хай, Анджин-сан? — попита помощникът. Беше на средна възраст, със здрави бели зъби и широко, обрулено лице. Бузата му бе прорязана от синкава рана — там, където вълната го бе метнала върху перилата.

— Много добре се справи — похвали го Блакторн, без да го интересува, че човекът не разбираше думите му. Затова пък не можеше да има съмнение какво изразяваше с тона си. — Много добре! Сега си капитан-сан. Уакаримасу? Ти! Капитан-сан!

Човекът го гледаше с отворена уста, след което се поклони дълбоко, за да прикрие както смущението си, така и радостта.

— Уакаримасу, Анджин-сан. Хай. Аригато годзиемашита.

— Слушай, капитан-сан — продължи Блакторн. — Дай на хората храна и вода. Топла храна. Тук ще прекараме нощта.

И той дообясни със знаци какво имаше предвид. Новият капитан незабавно се обърна и с властен тон започна да се разпорежда. Моряците веднага се разтичаха да изпълняват заповедите му. Преливащ от гордост, японецът хвърли поглед назад към квартердека. Ех, ако можех да говоря варварския ти език, щастливо си мислеше той. Щях тогава да ти благодаря, Анджин-сан, задето спаси кораба и заедно с него живота на нашия господар Хиромацу-сама. Твоето вълшебство ни вдъхна на всички нови сили. Без него сега щяхме да се носим безпомощни, без посока по вълните, в открито море. Може да си пират, но си голям мореплавател и докато си лоцман на кораба, ще ти се подчинявам с цената на живота си. Не съм достоен да бъда капитан, но ще направя всичко, за да заслужа доверието ти.

— Какво друго искате да направя — попита го той. Блакторн гледаше през борда. Морското дъно не се виждаше. Прецени наум координатите и когато се увери, че котвите са в ред и морето е безопасно, нареди:

— Спуснете лодката. И искам един добър гребец.

И отново със знаци и думи му показа какво иска.

На минутата лодката и гребецът бяха във водата.

Блакторн се приближи до перилата и щеше да се спусне по въжето, но го спря рязък глас. Огледа се. Зад него стояха Хиромацу и Ябу.

Старецът беше целият в синини около врата и раменете, но дългият меч бе все така затъкнат в пояса му. На Ябу му течеше кръв от носа, лицето му беше цялото в рани и подутини, кимоното покрито с петна, а той се опитваше да спре кръвта с някакво парче плат. И двамата стояха невъзмутимо и очевидно не обръщаха никакво внимание на състоянието си, студа и вятъра.