Читать «Шогун» онлайн - страница 113

— Господи! Ти да не си глух! Нали ти казах! Знам, че няма да се съгласи.

Родригес отиде при кормчиите да се увери, че заповедта им е ясна — на всяка цена да държат срещу вятъра.

— Наблюдавай ги, англичанино! Управлението го оставям на теб.

Той развърза въжето си и със сигурна стъпка се спусна по трапа. Гребците напрегнато го следяха с очи, докато се приближаваше до капитана, застанал на предната палуба, и започна да му обяснява с думи и знаци какво мисли да прави. Хиромацу и Ябу също излязоха на палубата. Капитанът им разясни намеренията на Родригес, И двамата бяха пребледнели, но въпреки това невъзмутими, и никой от тях не повръщаше. Погледнаха през пелената от дъжд към брега, свиха рамене и отново слязоха долу.

Блакторн също се загледа вляво, към залива. Знаеше колко е опасен планът на Родригес. Трябваше да изчакат да отминат най-близкия нос, след това да обърнат по посока на вятъра, да завият пак на северозапад и да гребат — да гребат, за да спасят живота си. Можеха да разчитат само на физическата си сила. Южната страна на залива се зъбеше с острите си скали. Ако не преценяха добре момента, течението можеше да ги завлече натам и да ги разбие в камъните.

— Англичанино, ела отпред — повика го Родригес. Той отиде при него.

— Какво ще кажеш за платното?

— Не, повече ще навреди, отколкото ще помогне.

— Тогава остани тук. Ако водещият веслата не успее да задържи ритъма или някоя вълна го отнесе в морето, ти ще се заемеш с тази работа. Ясно ли е?

— Никога не съм управлявал такава галера — не съм имал работа с гребла. Но ще опитам.

Родригес погледна към брега. Носът ту се появяваше, ту изчезваше в пристъпите на дъжда. Вече всеки момент можеха да се насочат към него. Морето все повече се вълнуваше и от гребените на вълните хвърчеше бяла пяна. Течението между скалите изглеждаше коварно. Дали ще ми се размине този път — попита се той. После плю и взе решението.

— Иди на кърмата, англичанино, и поеми руля. Като ти дам знак, завий на запад — северозапад и се цели ей в онази точка, виждаш ли я?

— Да.

— Не се колебай, дръж този курс. Следи ме внимателно. Като ти махна така, значи пълен ляв, а така — пълен десен. Като направя така, значи дръж този курс.

— Добре.

— В името на Девата ще изчакаш ли заповедите ми и ще се подчиняваш ли?

— Искаш ли да поема кормилото, или не искаш?

Родригес разбра, че е хванат натясно.

— Трябва да ти се доверя, англичанино, което ми е безкрайно неприятно. Хайде, върви. — Стана му ясно, че Блакторн е прочел мислите му. Когато се отдалечи, промени решението си и извика подире му: — Ей ти, надменен пират такъв! Върви по дяволите!

Блакторн с облекчение се обърна към него:

— Ти пък си испанец!

— Пикая на всички испанци! Да живее Португалия!

— Дръж този курс!

Стигнаха благополучно залива, но без Родригес. Отнесе го една вълна, когато спасителното му въже не издържа и се скъса.

Вече бяха почти в безопасност, когато откъм север връхлетя огромна вълни, и макар корабът да се беше напълнил с доста вода и да бяха изгубили капитана японец, сега съвсем затънаха, вълните ги подеха като детска играчка и ги затласкаха към назъбения от скали бряг.