Читать «Цар Плъх» онлайн - страница 90

— Ами обичаме да залагаме, сър.

Грей потъна обратно в нощта. „Дяволите да го вземат тоя Самсън!“ Играта продължи, докато прозвуча уреченият сигнал, че наоколо е чисто. Тогава Царя събра парите и даде всекиму по десетачка. Мъжете му благодариха в хор. После връчи на Дайно по десетачка за външните постове, кимна на Питър и двамата се оттеглиха в неговия ъгъл.

— Заслужихме по чашка кафе.

Царя се чувствуваше леко уморен. Напрежението да се държиш на върха изтощава, той се изтегна на леглото, а Питър Марлоу направи кафе.

— Май не ти донесох късмет — тихо рече той.

— Защо?

— Ами тая сделка. Не беше много успешна, нали?

Царя искрено се разсмя.

— Всичко мина според плана. Ето, вземи — каза той и отброи сто и десет долара. — Дължиш ми два.

— Какво два? — Питър погледна парите. — Защо ми ги даваш?

— Това ти е комисионната.

— За какво?

— Господи, да не мислиш, че ще те карам да работиш даром. За какъв ме вземаш?

— Казах ти, че с удоволствие ще дойда. Не смятах, че трябва да получа нещо само защото превеждах.

— Ти не си наред. Сто и осем долара — това са твоите десет процента. Не го приемай като подаяние. Изкара си ги.

— Ти не си наред, не аз. Как, по дяволите, съм изкарал сто и осем долара от сделка за две хиляди и двеста, когато едва покрихме цената и печалба нямаше? Да не искаш да взема парите, които Торусуми ти даде на теб?

— Няма ли да ти влязат в работа? На теб или на групата?

— Естествено, че ще ми влязат в работа. Но не е справедливо. А и не разбирам защо точно сто и осем?

— Питър, направо не ми го побира умът как си оцелял досега? Виж, да ти обясня простичко. От сделката изкарах чиста печалба хиляда и осемдесет долара. Десет процента от тях правят сто и осем. Дадох ти сто и десет. Дължиш ми два.

— Нищо не разбирам, по дяволите! Как изкара толкова пари, като…

— Ще ти обясня. Правило номер едно в търговията: купуваш евтино и продаваш скъпо. Ако можеш! Както стана тая вечер например.

Царя със задоволство обясни как бе надхитрил Праути. Като свърши, Питър Марлоу дълго мълча. После каза:

— Но това ми се струва… струва ми се доста нечестно.

— Няма нищо нечестно, Питър. Всяка сделка се основава на правилото, че продаваш по-скъпо, отколкото купуваш. Или отколкото ти струва стоката.

— Да, но… печалбата ти не е ли твърде голяма?

— Ами, никак. Всички знаехме, че часовникът е фалшив. Освен Торусуми, разбира се. Но ти нямаш нищо против, че го метнахме, нали? Макар че той лесно ще го пласира на някой китаец, и то с печалба.

— Да, май нямам нищо против.

— Така. А сега да вземем Праути. Часовникът, който ми пробута, беше фалшив. Може и да го е откраднал, отде да знам? Но получи ниска цена, защото не е добър търговец. Ако се беше решил да си вземе часовника и да си тръгне, тогава щях да го спра и да вдигна цената. При това той поначало искаше да ме прецака. Въобще не му пукаше, че може да ме накисне с фалшивия часовник. Част от сделката включва условието, че аз винаги прикривам клиентите си, така че Праути няма от какво да се бои и той го знае, а аз може да загазя яко.