Читать «Цар Плъх» онлайн - страница 73

— То май и аз трябва да се поразтършувам наоколо. Поне ще утрепя времето.

— Аз имам нещо по-добро за тебе — каза Царя и като сниши глас, добави: — Утре вечер отиваме в селото. — После викна: — Ей, Макс, познаваш ли майор Праути, австралиеца? От единайсета барака?

— Оня дъртия ли? Естествено.

— Изобщо не е дърт. Надали има повече от четирийсет.

— За човек на моята възраст, станеш ли на четирийсет, вече си дърт като дядо господ. Имам още цели осемнайсет години, докато го стигна.

— Я го стигнеш, я не — каза Царя. — Иди при Праути. Кажи му, че аз те пращам.

— И после?

— После нищо. Просто иди и му се обади. И огледай дали Грей не се навърта наоколо, той или някой от куките му.

— Тръгвам — надигна се Макс с нежелание и ги остави насаме.

Питър Марлоу бе вперил поглед към брега на морето отвъд оградата.

— Чудех се дали не си се отказал — призна той.

— Да те взема със себе си ли?

— Да.

— Няма такова нещо. — Царя сипа кафето и му подаде една чаша. — Искаш ли да обядваш с мен?

— Не мога да разбера как го правиш, по дяволите — изсумтя Питър Марлоу. — Всички гладуват, а ти ме каниш на обед.

— Имам малко качанг иджу. — Царя отключи черния сандък, извади пакетчето дребни зелени зърна и го подаде на Питър Марлоу. — Искаш ли да го приготвиш?

Докато Питър Марлоу отиде на чешмата да го измие, Царя отвори кутия варено говеждо и внимателно изсипа съдържанието й в една чиния.

Питър Марлоу се върна. Зърната бяха идеално измити — в чистата вода не плуваха никакви шлюпки. „Добре — помисли си Царя. — Няма нужда да му повтаряш на Питър какво искаш. А и водата е точно колкото трябва — шест пъти повече от зърната.“ Той сложи алуминиевото канче на котлона и добави голяма лъжица захар и две щипки сол. После сипа и половината говеждо.

— Ти какво, да нямаш рожден ден? — попита Питър Марлоу.

— Защо?

— И иджу, и говеждо на едно ядене?

— Ти просто не знаеш как да живееш!

Ароматът на къкрещата яхния възбуди апетита на Питър Марлоу. През последните няколко седмици положението в лагера никак не беше розово. Откриването на радиото не мина безнаказано. Японският комендант на Чанги „със съжаление“ намали дажбите поради „лошата реколта“, така че скоро дори нищожните неприкосновени запаси изчезнаха. Като по чудо други наказания не последваха. Но и това бе достатъчно.

В групата на Питър Марлоу намалената дажба се отрази най-зле на Мак. Още по-страшно го засегна мълчанието на радиото в манерката.

— По дяволите! — бе изругал Мак, след като цяла седмица напразно търси повредата. — Нищо не става, момчета. Не го ли разглобя до шушка, идиотското, няма начин да разбера какво му е. Всичко изглежда съвсем наред. Без инструменти и батерия не мога, да открия повредата.

Скоро след това Ларкин успя да намери отнякъде мъничка батерия. Мак събра последни сили и отново започна да проверява частите една по една. Точно предния ден обаче, както си работеше, внезапно дъхът му секна и той потъна в маларийна кома. Питър Марлоу и Ларкин веднага го отнесоха в лечебницата. Лекарят каза, че е обикновена малария, но с далак като неговия лесно може да получи тежки усложнения.