Читать «Цар Плъх» онлайн - страница 5

— Свободен ли съм… сър? — попита той.

В очите на Грей проблесна гняв. Сетне погледът му се плъзна към Мастърс, който напрегнато наблюдаваше сцената.

— Сержант, бихте ли ми дали малко вода?

Мастърс уморено се запъти към манерката, откачи я от стената и му я подаде:

— Заповядайте, сър.

— Тая е вчерашна — каза Грей, макар да знаеше, че не е. — Напълни прясна.

— Сутринта я сипах — отвърна Мастърс. После излезе навън, поклащайки глава.

Грей остави тишината да изпълни бараката, а Царя стоеше невъзмутим и чакаше. Лек ветрец прошумоля сред листата на кокосовите палми, които се извисяваха над джунглата, недалеч от оградата, и донесе мирис на дъжд. Черни облаци вече обрамчваха небето и скоро щяха да го затулят напълно. После прахта щеше да се превърне в кал, а въздухът да натегне от влага и да стане приятен за дишане.

— Една цигара… сър? — предложи Царя. Фабрична цигара Грей бе пушил за последен път преди две години. На двадесет и втория си рожден ден. Той се втренчи в пакета — да, искаше една цигара, всичките ги искаше. Сетне отвърна мрачно:

— Не, не желая да пуша от твоите цигари.

— Нямате нищо против да запаля, нали… сър?

— Напротив, имам!

Царя го погледна право в очите и спокойно измъкна една цигара. Запали я и всмукна дълбоко дима.

— Хвърли я на секундата! — заповяда Грей.

— Веднага… сър.

Преди да се подчини, Царя дръпна от цигарата още веднъж — бавно и дълбоко. После учтивостта му внезапно изчезна.

— Не съм под ваше командване, пък и няма закон, който да казва, че не мога да пуша, когато си поискам. Аз съм американски гражданин и не съм подчинен на разни надути англичани. Това вече ви бе обяснено веднъж. Оставете ме най-сетне на мира… сър!

— Ще ми паднеш ти в ръцете! — избухна Грей. — Все някога ще направиш грешка и аз няма да пропусна да те тикна ей там. — Той посочи с треперещ пръст грубата бамбукова килия, служеща за карцер. — Там ти е мястото на тебе.

— Не върша нищо нередно…

— Откъде тогава имаш толкова пари?

— Играя на карти. — Царя пристъпи към Грей. Все още се владееше, но бе по-ядосан от обикновено. — Даром никой нищо не ми дава. Каквото имам, то си е лично мое и съм го изкарал със собствените си ръце, а как, това вече си е моя работа.

— Докато аз съм началник на лагерната полиция, няма да е само твоя работа — сви юмруци Грей. — Сума ти лекарства изчезнаха напоследък. Може би и ти имаш пръст тук.

— А, не… Виж какво — каза нервно Царя, — аз през живота си не съм крал, и с лекарства не съм търгувал! И гледай да го запомниш това добре. По дяволите, ако не беше офицер, щях…

— Да, но съм и много искам да видя какво ще направиш! Направо умирам от любопитство! Мислиш се за кой знае какво, нали? Е, аз пък знам, че си едно нищо.