Читать «Цар Плъх» онлайн - страница 231

Питър Марлоу истински се радваше, че приятелят му отново е сред своите, и от все сърце се молеше всичко да се оправи, щом се прибере у дома.

— Хайде, момчета, качвайте се.

— Скачайте в камиона, дявол ви взел!

— Следваща спирка — Щатите!

Без да усети, Грей бе застанал до Питър Марлоу.

— Разправят, че пратили самолет да ги откара чак до Америка — специално за тях. Как е възможно! Шепа редници и един-двама младши офицери — каза той, без да сваля очи от камиона.

Питър Марлоу също не бе забелязал Грей.

— Ти наистина си бил ужасен сноб — измери го с презрителен поглед той.

— Аа, това си ти — рязко се извърна Грей.

— Аз съм.

— Няма ли да престанеш с високомерните си…

— О, я си затваряй устата! — прекъсна го жлъчно Питър Марлоу и се дръпна настрана.

До камиона, с незапалена пура в уста, стоеше един сержант — огромен мъжага с много нашивки на ръкава.

— Хайде, качвайте се — отегчено повтаряше той.

Царя остана последен.

— Какво чакаш, качвай се де! — изръмжа сержантът.

Царя не помръдна. Тогава сержантът нервно захвърли пурата и го смушка:

— Ей, ти, ефрейторът! Хайде, размърдай си мръсния задник!

Царя излезе от вцепенението си.

— Слушам, сержант! Извинявайте, сержант!

Той покорно се качи в камиона и единствен остана прав. Около него развълнуваните мъже оживено разговаряха, но никой не му обръщаше внимание. Никой не го забелязваше. Двигателят изрева, Царя се хвана за задния капак и камионът потегли сред облак прах — праха на Чанги.

Питър Марлоу се втурна след него и вдигна ръка да помаха на приятеля си, но Царя не се обърна назад. Той никога не се обръщаше назад.

Питър Марлоу остана там, пред главния портал на Чанги, и самотата го задави.

— Струваше си да види човек тая гледчица — злорадо отбеляза Грей.

— Изчезвай, докато не ти се е случило нещо! — кресна Питър Марлоу.

— Мед ми капна на сърцето! „Хайде, ефрейтор, размърдай си мръсния задник!“ — Очите на Грей блеснаха злобно. — Получи си заслуженото, мръсникът.

Но Питър Марлоу искаше да помни Царя такъв, какъвто беше в действителност. Не Царя бе казал покорно: „Слушам, сержант!“ Не! Това бе друг човек — изтръгнат от утробата на Чанги, откъснат от люлката, която толкова време му бе давала подслон.