Читать «Гай-джин» онлайн - страница 909

Докато водеше англичанина през тунела, самураят отново заговори на английски: — Лош човек имал пет бомби, искал рани гай-джин, южен вятър направил малък пожар голям пожар.

— Боже мой, тук всичко гори толкова бързо, ще се превърне на пепел за секунди. Боже мой, ако… — Тайърър млъкна, обезумял от ужас. По стените на тунела се стичаше вода. Гребна от нея, за да охлади лицето си. Това му помогна. — Извинявай, и тъй — лош човек? Какъв лош човек?

— Лош човек — мрачно повтори Хирага. Беше объркан и не знаеше какво да реши: от една страна, се ядосваше на Такеда, задето все пак бе унищожил сигурното му убежище, а, от друга, се радваше на последиците от петте взрива. При този южен вятър, след като Йошивара бе пламнала, навярно бе изгоряло и селото, а с него и къщите на гай-джин. А след като базата им в Йокохама вече не съществува, гай-джин щяха да си отидат, както пръв Ори, а след него и Кацумата бяха предсказали. Соно-джой напредваше.

Преди час и нещо се бе опитал да надникне от кладенеца откъм страната на Пияния град, но зноят го бе пропъдил обратно. Може пък тухлите да бяха поизстинали и щеше да му се удаде да огледа докъде се простираха опустошенията. Овладя обзелата го надежда. Първо трябваше да се оправи с Тайърър.

Всичко зависеше от това дали Такеда е бил заловен жив. Ако имаше късмет и Такеда бе загинал, разказът му щеше да прозвучи съвсем логично.

— Лош човек иска убие всички гай-джин, изгони от Нипон. Човек от Бакуфу. Бакуфу иска всички гай-джин вън. Йоши иска всички гай-джин отишли. Платил съгледвач да подпали огън, обвини шиши, но човек от Бакуфу.

— Ти познаваш ли го?

Хирага поклати отрицателно глава.

— Сацума човек — мама-сан каза мен.

— Райко-сан ли?

— Не, Уакико — друга Къща — назова Хирага едно измислено име. Бяха стигнали до водата. — Най-добре съблече дреха.

Съблякоха се, вдигнаха високо лампата и преодоляха препятствието. На отвъдната страна, докато Тайърър с болезнено усилие отново си връзваше препаската и си обличаше кимоното, Хирага с подробности се впусна да дообясни, че Бакуфу са зли, че ще стоварят вината върху други — върху ронините и шиши, Бакуфу бяха изпреварили Анджо, старейшините и преди всичко Йоши. На Тайърър всичко това му звучеше напълно правдоподобно. Отново човек от Сацума — един от дяволите на Санджиро.

На ръба на кладенеца Хирага посочи нагоре:

— Пак като там. Първо аз видя.

Подаде лампата на Тайърър и се изкачи догоре. Тухлите още бяха горещи. Предпазливо надникна. От видяното му се зави свят. Там, където някога се простираха падините и хълмовете на Ничията земя, сега бе абсолютно равно и се откриваше гледка чак до морето. Много от сградите на гай-джин си стояха незасегнати, но това не го обезпокои. С Йокохама бе свършено. Хирага се спусна долу.

— Какво е станало, Хирага-сан?

— Ти иди виж. Аз стоя тук. Ти върви сега, приятел. Хирага не може дойде — самураи още търсят, нали?

Тайърър се загледа в кафявите очи на този чудат чужденец, който със сигурност бе изложил живота си на опасност, за да го спаси. И го бе спасил за втори път. Нима истинското приятелство не се състоеше точно в това?