Читать «Гай-джин» онлайн - страница 908

Джеймс Клавел

Сега вече Тайърър си спомни ясно. Бе изскочил от кладенеца и бе понечил да се втурне назад. Огънят ставаше все по-силен, там го чакаше сигурна смърт, но той бе длъжен да отиде при нея. А после се озова на земята по корем от зверски удар в темето.

— Ти… Аз отивал при нея, но ти защо спрял мен?

— Да. Няма как спасиш. Фуджико умряла, толкова съжалявам, аз видял. Тя умряла, ти също, ако върнеш, затова ударил и донесъл тук. Фуджико умряла в стая. — Хирага го произнесе спокойно, все още възмутен от Тайърър, задето бе рискувал живота и на двама им заради подобна глупост. Едва бе успял да вдигне англичанина на раменете си и да се спусне надолу, за малко да загуби равновесие. Бяха на косъм от смъртта — едва не загинаха в пламъците. Японецът беснееше — дори и най-бака човек щеше да разбере, че няма как да я намерят, че тя не би могла да оцелее.

— Ако не ударил, ти мъртъв. Мъртъв по-добре?

— Не — скръбно отвърна Тайърър. — Извинявай, ти пак ми спаси живота. — Прокара ръка по лицето си и безуспешно се опита да се справи с мъката си. „Фуджико — мъртва, о. Боже, о. Боже.“ — Извинявай, Нак… извинявай, Хирага-сан. Къде сме?

— Тунел. Близо Три шарана. Аз минал до село през стобор, ров. — Хирага посочи с ръка отвора на кладенеца. — Сега ден.

Тайърър с усилие се изправи на крака, почувства се малко по-добре. Виещият се дим замъгляваше дневната светлина над кръглото гърло на кладенеца, но все пак си личеше, че е утро.

— Додзо. — Акимото усмихнат му подаде препаска и кимоно.

— Домо. — Тайърър се ужаси от вида на собственото си кимоно, което почти напълно бе изгоряло. Имаше няколко съвсем леки изгаряния по краката си. В това време Хирага се катереше по разнебитените ръчки, за да надникне навън, но горещината тутакси го върна обратно.

— Не става, много горещ, заповядай. — Отново му поднесе вода и Филип я прие с благодарност. — Тайра-сама, най-добре върви по този път — посочи към тунела.

— Ти добре?

— Да. Фуджико наистина ли беше мъртва, сигурен ли си?

— Да.

— Какво стана, аз бях заспал и… Сякаш бомба се взриви под Къщата. Така ли беше и защо започна пожарът, защо гореше всичко?

Акимото докосна Филип и усмихнато му каза на японски:

— Тайра-сама, ти имаше късмет. Ако не беше Хирага, щеше да загинеш. Разбираш ли ме?

— Хай, уакаримасен. — Тайърър тържествено се поклони на Хирага и продължи на японски: — Благодаря ти, Хирага-сан, пак задължен. Благодаря ти за живот. — Призля му. — Извинявай, първо почине малко. — Тромаво приседна. — Какво станало?

— Да говорим английски. Защо пожари? Лош човек имал бомби, почнал пожар тук, вятър отнесъл огън в Йокохама и…

От изненада Тайърър дойде на себе си.

— И Колонията ли изгоря?

— Не зная, Тайра-сама. Нямал време гледа. Но Йошивара горял, мисля, село също. Може и Йокохама.

Тайърър се изправи с усилие и се запъти към кладенеца.

— Не, не горе — оттук. — Хирага запали още една лампа. — Ти следваш мен, да? — Обърна се на японски към Акимото: — Остани тук, а аз ще го заведа оттатък. Искам да видя какво се е случило. После ще се върна.