Читать «Гай-джин» онлайн - страница 83

— Ще се наложи да изоставим всичко, Анджо-сама. Няма да ни остане какво да управляваме. Нашата единствена политика ще е да оплетем гай-джин, както паякът оплита своята далеч по-голяма жертва. Ние трябва да бъдем паякът, трябва да изплетем паяжината.

Но те нямаше да го послушат. Каква да бъде паяжината?

„Първо проучете проблема — пише Торанага в завещанието си, — после търпеливо намерете решението.“

А трудността на проблема с чужденците е как да постигнем техните познания, въоръжение, флота, богатство и търговия у нас и въпреки това да ги изгоним, да унищожим неравностойните споразумения и никога да не позволим някому да стъпи на бреговете ни без строги ограничения.

Торанага продължаваше: „Отговорът на всички проблеми в нашата страна може да се намери тук или във “Военното изкуство" на Сун Цзъ и в търпението."

„Шогунът Торанага е бил най-търпеливият владетел в света — помисли си той, — милиони пъти благословен.“

Макар да е бил върховният в страната, като се изключи замъкът в Осака, непобедимата твърдина, изградена от неговия предшественик диктатора Накамура, той е чакал дванайсет години, за да прескочи заложения капан, и го е обсадил. Замъкът изцяло е принадлежал на лейди Очиба, вдовицата на диктатора, на техния седемгодишен син и наследник Яемон — на когото Торанага тържествено се клел във вярност; охранявали са го осемдесет хиляди фанатично предани самураи.

Две години обсада, тристахилядна войска, оръдия от холандския капер „Еразъм“ на Анджин-сан, англичанинът, доплавал до Япония заедно с голям полк мускетари, също обучени от него, сто хиляди ранени, цялото му коварство и фаталното предателство отвътре, преди лейди Очиба и Яемон да си направят сепуку, за да не бъдат пленени.

После Торанага заключи замъка в Осака, запуши оръдията, строши всички мускети, разпусна мускетарския полк, забрани производството или вноса на всякакви огнестрелни оръжия, сломи властта на португалските Йезуити и християнски даймио, преразпредели феодалните владения, изпрати всичките си врагове на оня свят, създаде принципите на Завещанието, забрани всички превозни средства на колела, както и строежа на океански кораби, но за съжаление започна да изисква едва една трета от приходите за себе си и за най-близките в семейството си.

— Направи ни могъщи — мърмореше си Йоши. — Чрез Завещанието си ни даде власт, с която да запазим страната чиста и без войни, точно както го е предвиждал.

„Не бива да го посрамвам.

Ийе, какъв човек! Колко мъдро беше от страна на сина му Судара, втория шогун, да нарече династията с името Торанага вместо с истинското фамилно име Йоши — така че никога да не забравяме произхода си.