Читать «Гай-джин» онлайн - страница 81

Разбира се, тясната връзка на Нобусада с императорското семейство ни укрепи срещу Санджиро и външните владетели, срещу Йоши и тези, които искаха той да стане шогун. Връзката ще стане всемогъща, щом тя роди син — тогава ще улегне и цялата й жлъч ще секне. Бременността й е просто наложителна. Лекарят на момчето ще увеличи дозата женшен или ще му даде някои специални хапчета, за да подобри оназирила на момчето; ужасно е, че е толкова отпуснат на неговата възраст. Да, колкото по-скоро роди половинката му, толкова по-добре.“

Той допи чая си.

— Ще се видим на срещата утре.

После двамата си размениха формални поклони.

Йоши си тръгна и отиде до назъбените стени, нуждаеше се от чист въздух и от време за размисъл. Под себе си виждаше каменните укрепления, заобиколени с трите рова, с непревземаемите позиции, подвижните мостове, чудовищните стени. В замъка имаше помещения за 50 000 самураи и 10 000 коня наред с просторните коридори и дворците за избрани, верни семейства. Отсам вътрешния ров живееха само семейства Торанага. И навсякъде градини.

В централната кула се намираше светилището на управляващия шогун, както и най-защитените жилища — тези на семейството му, на придворните и васалите. Там бяха, разбира се, и съкровищниците. Като настойник Йоши живееше в кулата, нежелан и изолиран, но също в безопасност и със собствена охрана.

Отвъд външния ров пък беше първият защитен пръстен от дворци на даймио. Имаше огромни, богати, обширни резиденции, после — верига от по-малки дворци, после — още по-малки, по едно седалище за всеки даймио. Разположението им бе избрано лично от шогуна Торанага, в съответствие с неговия нов закон за санкин-котай, алтернативната резиденция.

„Санкин-котай — повеляваше законът — изисква всеки даймио веднага да си построи и вечно да поддържа «подходяща резиденция» под стените на моя замък и точно на мястото, определено от мен, където даймио, семейството му и няколко старши васали трябва да живеят постоянно — всеки дворец да е пищен и да е без отбранителни съоръжения. Веднъж на три години ще бъде разрешено на даймио да се върне в своето феодално владение и да постои там със своите васали, но без съпругата си, партньорката, майка си, баща си, децата или внуците си, или който и да е член на семейството му — заповедта за напускане или оставане на даймио да се издава внимателно, съобразно следния списък и график…“

Думата „заложник“ не се споменаваше никога, макар че вземането на заложници, наредено или предложено, за да се осигури угодничеството, беше древен обичай. Дори самият Торанага като дете е бил заложник на диктатора Города, а членовете на семейството му — заложници на наследника на Города, Накамура, негов съюзник и господар, а той, последният и най-великият. Торанага реши просто да сведе обичая до „Санкин-котай“, за да държи всички в робство.