Читать «Дъщеря на Империята» онлайн - страница 14

Употребата на умалително име беше учтивост, но се превърна в символ на всичко, което бе загубила. Тя прехапа устни, а хадонрата продължи:

— Господарке, много неща са запуснати… след смъртта на баща ти. Трябва да се вземат спешни решения.

Кейоке кимна.

— Господарке, образованието ти е недостатъчно за управляване на велик дом. Трябва да научиш нещата, които знаеше Ланокота.

Мара беше нещастна от спомена за гнева, с който се бе разделила с баща си, а сега се ядоса от напомнянето, че брат й вече не е наследник.

— Не сега. Не още — каза тя почти умолително.

— Дете, не бива да проваляш фамилното име — отвърна Накоя. — Ти…

Гласът на Мара потрепери от емоциите, които удържаше от твърде дълго време.

— Казах — не още! Не съм приключила с траура! Ще ви изслушам, след като посетя свещената градина. — Последното изречение беше със затихващ гняв, сякаш малката искра бе всичко, което бе успяла да събере. — Моля ви — добави тя тихо.

Джикан отстъпи назад, готов да се оттегли, и приглади смутено ливреята си. Кейоке и Накоя обаче не помръднаха.

— Господарке, послушай ни — започна командирът. — Нашите врагове ще ударят скоро. Лордовете на Минванаби и Анасати смятат дома Акома за победен. Може би още не са узнали, че не си изрекла клетвите в храма, но няма как да сме сигурни. Шпионите вече може да са ги известили за завръщането ти. В такъв случай враговете сигурно планират да довършат фамилията завинаги. Не може да загърбиш отговорностите. Трябва да свършим много работа за съвсем кратко време, ако искаме Акома да оцелее. Името и честта на фамилията сега са в твои ръце.

Мара кривна брадичка, както правеше още от дете, и прошепна:

— Оставете ме на мира.

Накоя пристъпи към подиума.

— Дете, послушай Кейоке. Враговете са станали по-дръзки от загубата ни и нямаш време за самосъжаление. Обучението, което получи, за да станеш съпруга на лорд, не е достатъчно, за да управляваш дома.

Мара повиши глас, кръвта забуча в ушите й.

— Не съм искала да ставам Господарка! — Сълзите напираха, но тя реши да използва гнева, за да не се пречупи. — Допреди седмица щях да ставам сестра на Лашима, единственото нещо, което исках! Ако честта на Акома разчита на мен за отмъщение срещу Минванаби и ако имам нужда от съвет и обучение, ще трябва да почакат да посетя Свещената градина и да почета загиналите!

Кейоке погледна Накоя и тя кимна. Младата Господарка на Акома беше пред срив, но опитната дойка бе готова за това.

— Всичко в градината е готово. Позволих си да избера церемониалния меч на баща ти, за прибиране на духа, както и мъжката роба на Ланокота.

Кейоке кимна към меча и робата, които лежаха на бродирана възглавница.

Да види меча, който баща й носеше на церемонии, и робата, която брат й бе получил на церемонията по встъпването си в мъжество, бе твърде много за изтощеното тъгуващо момиче.

— Оставете ме! — извика тя с напиращи сълзи.

Тримата се поколебаха, въпреки че неизпълнението на заповед можеше да доведе до наказание, включително смърт. Хадонрата първи се обърна и излезе от покоите на господарката си. Кейоке го последва. Накоя също тръгна, но се обърна и повтори: