Читать «Тъгата на сукубата» онлайн - страница 62

— Да, така е, Уорън ме покани… но не мисля, че ще танцувам. Ако е възможно.

— Няма да танцуваш? Тогава какво ще правиш? Ще гледаш? — попитах аз. — Все едно си воайор, или нещо подобно?

Сет ме изгледа замислено и в един кратък миг за първи път ми се видя като младия мъж, описал комичните си наблюдения за агентките на недвижими имоти и за бившите си приятелки; като мъжа, с когото веднъж бях флиртувала непохватно.

— Не съм чак толкова отчаян, но ще е по-сигурно, ако не танцувам. Поне за тези около мен.

— И аз говорех така, преди да опитам — отбеляза Коди, потупвайки ме по рамото. — Само почакайте да попаднете в способните ръце на Джорджина и никога вече няма да бъдете същият.

Преди който и да е от нас да смели този двусмислен коментар, зад Сет се появи Дъг, облечен повече като член на гръндж група, отколкото като помощник-управител.

— Хайде, няма ли да започваме? Върнах се специално за урока, Кинкейд. По-добре да ме убедиш, че си е струвало. Здравей, Коди.

— Здравей, Дъг.

— Здравей, Сет.

— Здравей, Дъг.

Простенах:

— Добре, да започваме.

Всички тръгнахме към кафенето, където масите бяха разместени, за да се отвори място. По пътя представих Коди на Сет. Те си стиснаха ръцете и младият вампир многозначително ме погледна, щом се досети кой трябва да е Сет.

— Сигурен ли си, че няма да танцуваш? — попитах писателя, все още озадачена от упорството му.

— Да. Просто не съм в настроение.

— Е, след гадния ден, който имах, аз също не съм в настроение да ръководя купона, но всички се справяме. Нали разбираш, слагаме си „щастливото лице“ и започваме.

Сет ме погледна така, сякаш не ме беше разбрал, и само смутено ми се усмихна. Секунда по-късно усмивката му угасна:

— Каза, че си получили имейла… той… ти…

— Всичко е наред, забрави. — Странните му социални навици може и да не се сработваха с моите, но ми беше непоносимо да виждам, че все още се тревожи за снощи. — Честно.

Потупах го по ръката, отправих му усмивката на Елена от Троя и насочих вниманието си към горния етаж.

По-голямата част от персонала, който днес беше работил, обикаляше наоколо заедно с няколкото души като Дъг, които сега бяха дошли. Сред тях чакаха Уорън и съпругата му, а също и Роман. Щом ме видя, той се приближи с усмивка, а аз усетих, че ме обхваща лека вълна на желание, която нямаше нищо общо с глада ми на сукуба. Както винаги изглеждаше добре, носеше свободни черни панталони и патешко жълта риза, която проблясваше като очите му.

— Групова среща?

— За моя сигурност. Винаги съм смятала, че е добре да имам под ръка дузина компаньони.

— С тази рокля ще ти трябват повече от дузина — предупреди ме той с тих глас, а очите му ме изпиваха от главата до петите.

Изчервих се и се отдалечих на няколко крачки от него:

— Ще се наложи да изчакаш реда си като всички останали.

Отдръпвайки се от него случайно срещнах погледа на Сет.

Явно, той беше чул краткия разговор. Лицето ми стана още по-червено и аз се измъкнах от двамата към центъра на помещението с Коди под ръка.

Сложих си „щастливото лице“, изключих от съзнанието си тежкия ден и се ухилих на колегите си, които ни наобиколиха с насърчения и радостни възгласи.