Читать «Триумфът на сукубата» онлайн - страница 4

Демонът приглади сакото на безупречно скроения си черен костюм.

— Само един приятелски съвет — за мен няма значение. Нямам нищо против да си играеш с него, отнемайки му и бъдеще, и семейство, и здравословен секс. Все едно. Стига да работиш все така добре, на мен ми е безразлично.

— Приключи ли да ме обработваш? Закъснявам.

— Още нещо. Трябва да те предупредя, че съм ти подготвил една изненада. Ще ти хареса.

— Каква изненада? — Джером никога не правеше изненади. Поне не приятни.

— Няма да е изненада, ако ти кажа, нали?

Типично. Подсмихнах се и се обърнах.

— Нямам време за игричките ти. Или ми кажи какво става или си тръгвай.

— Тръгвам си. Но преди това, запомни едно — той сложи ръка на рамото ми и ме завъртя с лице към него. Потръпнах при докосването и близостта му. С демона не бяхме толкова близки, колкото едно време. — Има само един мъж, който винаги ще присъства в живота ти, само един мъж, на когото винаги ще се отзоваваш. След сто години, той ще бъде пепел, а аз ще бъда онзи, при когото ще продължаваш да се връщаш.

Прозвуча романтично и сексуално, но не беше така. Ни най-малко. Връзката ми с Джером беше много по-дълбока. Бях обвързвана с него и той имаше моята лоялност буквално до дъното на душата ми. Тази връзка щеше да съществува цяла вечност или поне докато силите на ада не решаха да ме прехвърлят към друг архидемон.

— Сводническото ти поведение започва да се изтърква.

Той отстъпи назад, необезпокоен от злобната ми реакция.

— Ако аз съм сводник, Джорджина, то тогава ти какво си?

Появи се ефектен облак пушек и Джером изчезна, преди да мога да отговоря.

Шибани демони.

Стоях сама в апартамента си, прехвърляйки думите му в съзнанието си. Накрая си спомних кое време е и тръгнах към спалнята да се преоблека. Междувременно минах покрай грамотата на Хорейшио. Златният й печат сякаш ми намигна. Обърнах я с лицето надолу и изведнъж се почувствах ужасно. Може и да бях добра в работата си, но това не значеше, че съм горда от себе си.

Оказа се, че съм закъсняла само с петнайсет минути за купона на приятеля ми Питър. Той отвори, преди да успея да почукам. Видях високата му бяла шапка и престилката с надпис: „Целувка за готвача“ и казах:

— Съжалявам. Не знаех, че днес ще снимаме „Железният готвач“.

— Закъсня — смъмри ме той, размахвайки дървена лъжица във въздуха. — Какво сега, наградиха те и мислиш, че можеш да забравиш правилата за добро държание?

Не обърнах внимание на недоволството му и се вмъкнах вътре. Какво друго да направиш, когато си имаш работа с вампир с обсесивно-компулсивно разстройство?

В дневната видях другите ни приятели, Коди и Хю, да сортират пари на пачки.

— Да не сте обрали банка?

— Не — каза Хю. — Питър поиска да ни сготви цивилизована вечеря и затова решихме да си запълним времето с нещо също толкова цивилизовано.

— Като пране на пари?

— Като покер.

От кухнята чух Питър да мърмори нещо за суфле. Това малко промени представата ми за съмнителни типове, наредени около маса за игра на карти.

— Според мен по-подходящо ще е да играем бридж.

Хю не изглеждаше съгласен.