Читать «Триумфът на сукубата» онлайн - страница 2

Така че всъщност награждаването не би трябвало да е проблем за мен. Хорейшио обаче изобщо не ми помагаше да запазя сериозно изражение.

— Наистина, за мен е голяма чест да бъда тук днес — пропя той с носов, баритонов глас.

Наистина?

— Упоритата работа е това, което ни прави толкова добри. Събрали сме се тук, за да признаем заслугите на една от нас, която показа усърдие и даде всичко от себе си за Великото зло. Такива личности заслужават нашето признание и ние правим всичко възможно да наградим тяхната отдаденост, така че всички да разберат колко е важно да упорстваш, въпреки трудностите, и да се бориш за целите ни в тези тежки времена.

И после добави:

— От друга страна онези, които мързелуват, биват хвърлени в огнените бездни на отчаянието, за да горят там цяла вечност и да бъдат разкъсвани от хрътките на ада.

Отворих уста и за малко да попитам дали това не излиза по-скъпо, отколкото ако се плати обезщетение за прекратяване на трудовия договор на мързеливеца, но Джером улови погледа ми и поклати глава.

Междувременно Хорейшио сръчка Каспър и импът бързо му подаде грамота, изписана с позлатени релефни букви.

— За мен е истинско удоволствие да ти връча тази грамота за отлични постижения и преизпълнение на задължителната за сукубите норма през последното четиримесечие. Честито.

Хорейшио разтърси ръката ми и ми връчи грамотата, която беше подписана от петдесет различни души.

Настоящата грамота се издава в уверение на това, че Лета (наричана още Джорджина Кинкейд), сукуба в епархия Сиатъл, Вашингтон, Съединени американски щати, Северна Америка, Земя, отлично е изпълнила и преизпълнила задължителната за сукубите норма през последното четиримесечие, демонстрирайки изумителни умения в съблазняването, обричането на вечни мъки и корумпирането на човешки души.

Всички ме гледаха, когато свърших да чета и предположих, че очакват да произнеса реч или нещо такова. Аз всъщност се чудех дали ще загазя, ако изрежа грамотата, за да я вкарам в рамка двайсет на двайсет и пет.

— Ами, благодаря. Много е… готина.

Това явно удовлетвори Хорейшио. Той кимна умно и насочи поглед към Джером.

— Сигурно много се гордееш.

— Изключително — промърмори архидемона, потискайки една прозявка.

Хорейшио се обърна към мен.

— Продължавай все така. Може би ще успееш да се издигнеш до мениджърските нива.

Сякаш фактът, че бях продала душата си, не беше достатъчно ужасен. Насилих се да се усмихна.

— Ами… тук има още много работа.

— Отлично отношение. Повече от отлично. Добре си я обучил.

Потупа приятелски Джером по гърба, от което шефът ми не остана особено щастлив. Не обичаше да го потупват приятелски. Или изобщо да го докосват, точка.