Читать «Триумфът на сукубата» онлайн
Ришел Мийд
Ришел Мийд
Триумфът на сукубата
На Хайди и Джон — за неизменното им приятелство, щедрост и възможността да ползвам интернет. Вие навярно сте най-добрите хора, които познавам.
Книга втора от поредицата за Джорджина Кинкейд
Благодарности
Както винаги, нито една книга не може да бъде написана без вярната любов на семейството и приятелите ми. Много благодарности и на невероятните ми бета читатели: Майкъл, Дейвид и Кристина. Търпението и ентусиазмът ви ми помогнаха да прекося Долината на сянката на творческата дупка и няма думи, които да изразят какво означаваше за мен вашата подкрепа.
Благодаря и на издателския екип, на агента ми Джим Маккарти и на редактора ми Джон Сконамилио, който (в добрия смисъл) не ми позволи да загубя връзка с реалността и лавираше със сроковете. Вие, момчета, не ми дадохте да кривна от правия път, въпреки че и аз много се постарах.
И накрая, винаги ще бъда благодарна на милите ми осмокласници, които бяха толкова добри да ми позволят да се оттегля от преподаването, за да завърша тази книга. Желая ви всичко най-хубаво и нямам търпение да пораснете достатъчно, за да започнете да четете нещата, които пиша.
Глава 1
Демоните са страшни.
Каквато и да е религията ти, с каквото и да се занимаваш, това винаги е така. Да, разбира се, и те имат своите абсурдни моменти — най-вече в кръговете, в които се движа — но като цяло хората съвсем основателно се страхуват от тях и ги избягват. Те са жестоки и безмилостни, изпитват наслада от болката и страданието, и измъчват души в свободното си време. Те лъжат. Крадат. Не си плащат данъците.
Все пак, въпреки всичко, не можех да спра да мисля, че щях да стана свидетел на възможно най-ужасяващото демонично събитие.
Церемония по награждаване. Моето награждаване. Хорейшио, вицедемон на еди-кой си отдел на Пъклените работи, стоеше пред мен и се опитваше да придаде тържественост на момента, проваляйки се безславно. Подозирам, че небесносиният му полиестерен костюм и шарената папионка в тон с него, до голяма степен бяха виновни за това. И бакенбардите не помагаха особено. Вероятно не беше напускал вътрешните кръгове на ада от около шест века, горе-долу тогава небесносиният полиестер беше на мода.
След като дълго си прочиства гърлото, той обходи няколко пъти с поглед събралите се, проверявайки дали всички внимаваме. Наставникът ми Джером стоеше наблизо напълно отегчен и поглеждаше от време на време часовника си. До него беше застанал асистентът на Хорейшио, импът Каспър, ухилен до уши. На пода до него имаше куфарче, а той стискаше някакви листове. Нетърпеливото му, подмазваческо изражение, говореше за изгарящо желание да получи повишение.
Колкото до мен… Е, опитвах се със зъби и нокти да изглеждам въодушевена, но безуспешно. Което беше неприемливо, разбира се. Аз съм сукуба. Цялото ми съществуване се основаваше на това да карам хората (и по-специално мъжете) да мечтаят и да виждат у мен всичко, което искат. Мога да се превръщам от стеснителна девица до знойна господарка за един удар на сърцето. Трябва само да променя формата си и да вляза в образ. Първото умение получих, когато продадох човешката си душа; второто придобих с времето. Все пак не можеш векове наред да казваш на мъжете: „Да, скъпи, не съм имала по-добър“ и да не се научиш как да се преструваш. Митовете ни обрисуват като безплътни, демонични създания на удоволствието, но честно казано, за да си сукуба трябва само да имаш убедително лице на покер играч и търговски нюх.
