Читать «Стингър» онлайн - страница 308

Хеликоптерите прелетяха над улица „Селесте“ и разпръснаха мъглата. От „Дамгосващо желязо“ се появиха Ед Ванс, Селесте Престън и Сю Мълинакс. След като стената се срути, те бяха останали зад бара, проснати по лице сред отломките на пода. Бяха чули още трясъци от разрушаване на къщи и Ванс бе помислил, че настъпва краят на света. Изведнъж Селесте беше започнала да крещи неистово и точно тогава бяха чули шума от хеликоптерите. Сега, когато се увериха, че силовото поле беше изключено и вятърът от хеликоптерите се завихряше около тях, Ванс не можа да се сдържи. Той нададе радостен вик и прегърна Селесте, като я вдигна от земята.

Нещо като зелен прилеп мина покрай лицето на Ванс. Последваха го още, гонени от вятъра.

— Какво е това? — извика Сю.

Селесте протегна ръка и хвана няколко. Отвори шепа и какво да види — осем стодоларови банкноти. По улица „Селесте“ хвърчаха пари!

— Боже! — Сю сграбчи в шепи колкото можа и ги натъпка в блузата си. На улицата наизлязоха и други хора и сред всичките тези разрушения започнаха да събират пари. — Откъде идват?

Селесте се отскубна от мечешката прегръдка на шерифа и закрачи сред летящите около нея огромни количества пари. Жълтият й кадилак се беше обърнал на една страна, две от гумите му бяха спукани и на червеното зарево тя видя как доларите се завихряха и излитаха нагоре, щом над тях минеше някой от хеликоптерите. Тя отиде до колата с треперещи крака и каза:

— По дяволите!

Стодоларовите банкноти излизаха от разпорената предна седалка. Ванс приближи към нея. Мократа му риза беше натъпкана догоре с банкноти.

— Виждала ли си някога нещо подобно? — крещеше той.

— Открихме къде е скрил парите Уинт — прекъсна го Селесте. — Старият негодник натъпкал с тях седалките. Той ми казваше да не продавам никога тази кола. Мислел е, че аз знам защо.

— Добре де, започвай да ги събираш тогава! По дяволите, те ще се разхвърчат из целия град.

Селесте изсумтя и се огледа. Улиците бяха целите в дупки и пукнатини, магазините приличаха на ударени от пряко попадение на бомба, навсякъде се виждаха смачкани коли, а много още горяха вътре в двора на Кейд, къщите не ставаха за нищо друго освен за подпалки.

— Не остана много нещо от Пъкъл — каза Селесте. — Май с градчето е свършено.

— Хващай парите! — настоя Ванс. — Хайде, нали са твоите пари. Помогни ми да ги събера.

Тя погледна пълната си с долари ръка. След това разтвори пръсти и парите отлетяха, издухани от вятъра.

— Ама ти луда ли си? Те хвърчат навсякъде!

— Вятърът ги иска — каза в отговор Селесте. — Вятърът би трябвало да ги отнесе. — Тя го погледна с леденосините си очи. — Ед, аз съм дяволски благодарна, че след всичко, което се случи, съм все още жива. Живяла съм и в бордей, живяла съм и в палати и не знам кое от двете ми подхожда повече. Ако ги искаш — давай, събирай. Така или иначе всичко ще иде за данъци. Но тази сутрин съм жива, Ед, и от това се чувствам страшно богата.