Читать «Стингър» онлайн - страница 306

Обърна се и закрачи през помещението. Единият му крак се прегъваше в коляното като акордеон. Влезе в малката пирамида. След кратка пауза, през която оглеждаше уредите, започна бързо да натиска лостовете.

Том, Джеси, Коди, Рик и Миранда излязоха от помещението на кораба. Стиви се бе прилепила за шията на Джеси. Минаха по пътя, по който бяха дошли, през прохода, който водеше спираловидно към една широка черна платформа в тунела отдолу. Лампите, които бяха хвърлили там, още грееха в далечината.

А в черната сфера, която извънземното държеше в ръце, Сардж Денисън беше изправен пред кръстопът. Той беше млад, красив и гъвкав и имаше пред себе си цял живот. По някаква необяснима причина бе облечен в маслиненозелена униформа. В ръцете си държеше куфар. Денят бе слънчев, духаше лек приятен ветрец. Черният път пред него се разклоняваше в две посоки. Пътните табели бяха написани на чужд език. Бяха имена на белгийски селца. От едната посока му се стори, че чу далечен тътен на гърмежи и над земята се издигнаха облаци дим. Нещо лошо става там — помисли си той. — Нещо страшно лошо, което не бива никога да се случва отново.

Чу се лай на куче. Обърна се и видя Скутър. Страшно палаво куче, което седеше и го чакаше, махайки неистово с опашка. Сардж погледна натам, където хоризонтът беше чист. Не знаеше какво има нататък, зад зелените дървета и малките хълмчета, но си заслужаваше да походи малко и да види. Разполагаше с всичкото време на света, за да стигне там.

— Чакай! — извика той на Скутър. — Идвам и аз! — И закрачи. Странно, куфарът в ръцете му беше лек като перце. Той се наведе и взе една пръчка от земята. Хвърли я високо и надалеч и се загледа как Скутър се затича с все сила да я стигне, намери я, захапа я и я донесе обратно. На Сардж му се стори, че така може да играят цял ден. Усмихна се и тръгна по черния път към земята на мечтите си.

58. Изгревът

Рик започна да се изкачва по въжето. Шестте метра до повърхността му се сториха безкрайни. Успя да изкачи само три и ръцете му отказаха. Той се пусна обратно, напълно изтощен.

Отгоре се разнесе глас:

— Направи клуп на въжето и си пъхни крака в него! Ние ще те издърпаме!

— Добре! — извика Том. — Чакайте малко!

Той направи клупа и Рик промуши крак в него. Не мина много време и го издърпаха върху пода на къщата на Крауфийлд. Дискът на утринното слънце се червенееше на небето. Силовото поле го нямаше вече и пустинният бриз издухваше дима и праха.

От Крепостта бяха дошли Ксавиер Мендоза, Боби Клей Клемънс, Зарра и Пекуин. Те пуснаха отново въжето и този път изтеглиха Миранда.

Когато издърпаха Роудс, той замалко не коленичи да целуне пода. Възпря го страхът, че ако се наведе, може да не се изправи отново. Отиде, залитайки, към пътната врата, стиснал осакатеното си рамо, вдъхна дълбоко от свежия въздух и погледна навън към белия свят.

В небето над Пъкъл и Бордъртаун кръстосваха хеликоптери и предпазливо заобикаляха пирамидата. Високо горе то бе нашарено от белите следи на реактивните самолети, които очакваха по-нататъшни разпореждания от земята. На шосе №67 се виждаха светлини от стотици фарове — цял конвой от камиони, джипове, камионетки и каравани. Роудс поклати глава. Сега вече нищо не можеше да се скрие. Той чуваше шума, който пирамидата издаваше. Оттук му приличаше на ниско боботене. Дофин… сега Сардж… все още задържаше кораба, оставяйки им време да прекосят тунелите.