Читать «Стингър» онлайн - страница 294

Тръгнаха между редиците от машини. Коди чу нещо като издишване — машините дишаха. По гърба му полазиха тръпки. Те не са живи, просто не можеше да са живи същества! Но техните люспести повърхности се надигаха и отпускаха и всяка от машините правеше това със собствен ритъм. Коди имаше чувство, че ръката на Миранда щеше да смачка неговата от стискане.

От един огромен блок, набоден с игли като някаква чуждоземна шевна машина, висяха парчета, които много приличаха на човешка плът или на добра имитация на човешко месо. Друга машина поддържаше едно огромно вретено с бобина от фино навити жици, което влизаше в следващата машина, а там на нещо като улей бяха нахвърляни безпорядъчно като парчета боклук дрехи, коси и нещо, което страшно приличаше на човешки кости. Коди с ужас осъзна, че това бяха машините, които произвеждаха двойниците на Стингър. Ремонтна работилница, някакво зловещо подобие на работилницата на Мак Кейд.

Точно зад машините се виждаше още един отвор. Коди тръгна към него, но внезапно спря.

— Какво има? — попита Миранда, която почти се сблъска с него.

— Виж онези неща там. — И Коди посочи с ръка към пода на помещението. По него се влачеха трийсетина кабела, опънати като разтеглени червени мускули. Коди се обърна и погледна назад — кабелите влизаха в най-голямата дишаща машина. Но въпросът беше към какво бяха съединени от другия си край?

Нямаха друг избор, освен да излязат в коридора.

— Да тръгваме — каза Коди, подканяйки повече себе си, отколкото другите двама. Едва бяха направили няколко крачки по слузестата повърхност, когато Коди чу нещо, което прозвуча като навиването на рибарска корда върху макара.

Кабелите на пода започнаха да вибрират. Те се прибираха бързо в дишащата машина и Коди разбра, че нещо идваше по коридора пред тях. Чу шум от драскащи по пода на коридора нокти. Изглежда, маршируваше цяла армия от Стингъри.

— Назад! — извика той на Миранда и Сардж. — Връщайте се! По-бързо!

Шумът от движението на нещо много голямо почти ги застигна. Коди се насочи към една от машините, която приличаше на гигантска ковашка наковалня, и тримата се скриха зад нея. Той приклекна и започна да наблюдава отвора. По гърба му лазеха тръпки. Кабелите продължаваха да се навиват в дълбините на дишащата машина.

И ето — това, което идваше към тях, изпълзя през отвора на помещението. Пъстрата му кожа беше влажна и блестеше на виолетовото слънце. Онова, което му се бе сторило като цяла армия, се оказа едно-единствено същество, но видът на тази безбожна твар изпълни Коди с неописуем ужас. Той почувства как вътрешностите му се свиват като опърлени от силен огън. Разбра, че в момента вижда не някой от двойниците, а съществото, пресякло огромните дълбини на космоса, за да търси Дофин — извънземното, което беше приземило този космически кораб, беше дълбало тунели под Пъкъл и беше изскачало от подовете на къщите да търси човешки тела. Сега то стоеше пред него.