Читать «Стингър» онлайн - страница 293

Коди хвана Миранда за ръката и внимателно я поведе напред. Тя беше хванала ръката на Сардж и го дръпна след себе си. Стъпваха в някаква лепкава кал, дълбока пет-шест сантиметра, която се процеждаше от тавана на коридора и се събираше на пода му. Стигнаха до бляскавата мъгла. Точно пред нея коридорът завиваше надясно. Отпред се виждаше кръгъл отвор, който водеше в някакво голямо помещение, осветено с виолетово сияние.

— Хайде, Скутър — прошепна Сардж, — трябва да се движим с другите.

Влязоха вътре. Коди се спря, заслепен от светлината.

Над тях, вероятно на трийсет метра, висеше огромно кълбо от виолетова мъгла. От него се излъчваше силна светлина като от някакво неземно слънце. По вътрешните стени на помещението се виждаха още отвори и платформи — чак до самия му връх. Коди го оприличи на мравуняк, гледан отвътре, само дето не виждаше никакви белези за живот. На около двайсет метра над кълбото висеше черна пирамида, голяма колкото влекач на трактори, свързана със стените чрез две огромни метални подпори. От нея излизаха хиляди сребристи кабели, които влизаха в стените. Но това, което предизвика най-силно удивление у Коди, стоеше непосредствено пред тях.

На площ около петдесет на петдесет метра бяха разположени стотици устройства с форма на сфери, осмоъгълници или огромни плочи. Някои от тях бяха красиви и озадачаващи като скулптури. Всичките бяха черни като абанос и отвън изглеждаха като покрити с люспи. Бяха наредени в дълги редици и свързани със сребристосинкави пръти. Някои от тези предмети се извисяваха на около шест до десет метра.

— Какви са тия неща? — попита Миранда боязливо.

— Машини, предполагам. — Отначало Коди си бе помислил, че се намират в машинното отделение на кораба, но ритмичният бумтеж не идваше от това място, а отдолу. Една от стените — цялата черна, беше покрита с геометрични форми, които светеха със слаба виолетова светлина. Вероятно нещо, написано на езика на Стингър, предположи Коди. На друга стена имаше цяла редица триъгълни екрани, на които се появяваха картини, приличащи на рентгенови снимки на хора, или само на черепите и вътрешните им органи, гледани под различни ъгли. Картините се сменяха на две-три секунди. Това явно беше нещо като картинна енциклопедия на анатомията на човешкото тяло.

— Боже всемогъщи! — Сардж погледна нагоре. — Имат си и изкуствено слънце! — Но топката от бляскава мъгла излъчваше студена светлина и като гледаше към нея, той почувства, че вътре в главата му нещо започна да пулсира.

— Трябва да има изход оттук — каза Коди, хвана отново Миранда за ръката и тръгна да пресича помещението по черния, покрит с нещо като обработена кожа под. Навсякъде се виждаха локвички от слуз, сякаш преди малко оттук беше минал огромен охлюв. Коди предположи, че от другата страна на тази зала има още един отвор.