Читать «Стингър» онлайн - страница 296

— Бинго — подхвърли Кърт.

Дофин се изправи.

И точно тогава нещо зад нея я хвана за врата и я вдигна във въздуха. Два остри нокътя се забиха в кожата й и тя извика от болка. Онова я държеше на една ръка разстояние. Краката й се люлееха.

— Всичко свърши — прошепна Стингър с гласа на Мак Кейд.

Джеси чу вика на Дофин и понечи да се обърне и да насочи лампите пред себе си, но гласът на Мак Кейд прозвуча властно:

— Хвърлете оръжията! Иначе ще й строша вратлето!

Джеси се поколеба. Погледна към Том. Той също се взря в нея, стиснал пушката до гърдите си.

— Хвърлете оръжията! — повтори Стингър. Двойникът държеше детето между себе си и светлината. На гърдите му се гърчеше главата на кучето. — Хвърлете ги в коридора, колкото се може по-надалеч. Хайде!

— О, боже! — Кърт се свлече на колене в мръсотията и започна да се клати назад-напред. — Не ме убивай! Моля те… умолявам те, не ме убивай. — Очите му бяха диви от ужас. — Моля те, не ме убивай!

— Големите храбреци! — Стингър разтърси Дофин. От раната на врата й закапа кръв. — Виж ги! Това са твоите защитници!

Кърт продължаваше да се клати, като хленчеше силно.

— Стани бе — каза Рик. — Стани бе, човек. Не се моли на тая фъшкия.

— Не искам да умирам… не искам…

— Всички ние ще направим едно хубаво дълго пътешествие — каза Стингър. — Няма да ви убия, ако изпълнявате това, което ви кажа. Хвърлете оръжията си! Веднага!

Том си пое дълбоко дъх, наведе глава и хвърли пушката настрани. Когато пушката пльосна в калта, той затвори очи. Кърт хвърли колта, последва го пушката на Рик.

— Хвърлете и лампите! — извика Стингър. — Не ме правете на глупак!

Кърт първи хвърли фенера си. След това Рик и Том. Джеси ги последва, като хвърли свързаните лампи към разкъсаното от динамита същество.

— Имате и още нещо — продължи Стингър с тих глас. — Оръжието, което бумти и изгаря. Как го наричате?

— Динамит — отговори му Джеси.

— Ди-на-мит. Динамит. Къде е динамитът?

Никой не отговори. Кърт продължи да се присвива на земята, но не издаде звук.

— Къде е? — настоятелно повтори Стингър и разтърси Дофин така силно, че тя изпъшка.

— Дай им го, Кърт — каза Том.

Кърт изправи гръб и бавно свали раницата.

— Динамитът е тук — каза той и я хвърли към Стингър. Раницата падна в краката на Джеси.

— Извади динамита и ми го покажи.

Джеси вдигна раницата и бръкна вътре. Ръката й хвана не двете пръчки динамит, а пакетчето с цигари.

— Покажи ми го! — заповяда Стингър.

— Хайде де — каза Кърт нервно. — Нека да види това, което иска.

— Но… то…

— Покажи му го — прекъсна я Кърт.

В този момент Джеси проумя какво искаше Кърт от нея. Или поне си помисли, че разбра. Тя изкара пакета цигари и го показа на дланта си. Очите на Стингър я наблюдаваха зад рамото на Дофин.

— Ето — каза Джеси с пресъхнало гърло. — Динамит. Виждаш ли?

Стингър не каза нищо. Сините очи на Мак Кейд гледаха втренчено към пакета „Лъки Страйк“ в ръката на Джеси. После премигнаха веднъж. След малко още веднъж. Обработва информацията, помисли си Джеси. Може би претърсва в езиковите центрове на всичките мозъци, които беше откраднал. Знаеше ли какво е динамит, как изглежда? Откъм Стингър се чу съскащ звук.