Читать «Стингър» онлайн - страница 291

Електрическата светлина изгаря очите на съществото, помисли си Роудс. А слепи, двойниците вече не бяха нужни на Стингър — те всъщност бяха ходещи и говорещи камери, затова захранващият ги източник на енергия просто ги изключваше. Но щом всички двойници по някакъв странен начин бяха части от Стингър, задвижвани вероятно от мозъчните му вълни, значи и самият Стингър чувстваше болка. Болка от куршум или от експлозия на динамит. „Ти ме нарани“ — той си спомни какво му беше казало съществото в къщата на Додж Крийч. Всички двойници бяха Стингър и чрез тях Стингър беше чувствителен към болка.

Роудс отново поведе другите и те минаха забързано покрай изгорялата маса на земята. Дофин хвърли безразличен поглед към лежащото същество, но Джеси не се осмели. Кърт тръсна пепелта от цигарата си върху обезобразената глава и отмина бързо напред.

Бяха само на два-три метра от мъртвия двойник, когато пръстта в стената отдясно на Роудс изригна. Някакво гърбаво същество се хвърли към лампите. Опашката му излезе от стената и започна да бие по тавана на тунела. Роудс се извърна, но съществото вече беше върху него, преди той да успее да стреля. Чу изстрели. Рик и Том стреляха почти от упор в чудовището. Тогава Роудс почувства, че рамото му бе ударено от нещо като моторна резачка, останала без контрол. Нещо го вдигна от земята и го удари в отсрещната стена с такава сила, че едва не му счупи гръбнака. Джеси изпищя, последваха още изстрели. Коленете на Роудс омекнаха. Нещо влажно и горещо обля ръката му и той падна долу.

Рик видя лицето на съществото — тъмни очи и сива коса. То беше на господин Диас, притежателя на обущарницата на Втора улица. Тялото беше на скорпион. Рик мушна цевта на пушката в това лице и пръсна долната му челюст. Съществото отстъпи назад, като закриваше с една ръка очите си от светлината. Кърт изстреля един от четирите останали патрона, който откърти парче от главата му. От раната започнаха да изскачат някакви неща, напомнящи червеи във вряща вода. Опашката се завъртя и за малко да отнесе главата на Том. След това двойникът се обърна и се мушна в дупката, откъдето се беше появил и за секунди изчезна.

По тунела се носеше пушек от изстрелите. Джеси вече бе коленичила до полковника. Стори й се, че отдолу в раната се белее костта. Течеше страшно много кръв. Лицето на Роудс бе станало пепелявосиво. Той все още стискаше пушката и дръжката на лампите.

— Проклетникът ме разкъса с ноктите си — опита се да каже Роудс. — Искаше да счупи лампите.

— Не говорете! — Джеси скъса ризата му и оголи раната. Тя беше дълбока и ужасна за гледане. Разкъсаните мускули се свиваха и разпускаха.

Студена пот изби по челото на Роудс. Той едва-едва се усмихна на загрижеността на Джеси.

— Госпожо, това е единственото нещо, което мога да правя сега. Загазих, нали?

— Трябва да го изведем оттук — каза Джеси.