Читать «Стингър» онлайн - страница 25

— Отидоха натам. — Селесте посочи на югозапад.

— Аха, значи ако побързам, може и да ги видя да минават през прохода. Но какво точно искате от мен, госпожо Престън?

— Искам да си заработваш заплатата, шериф Ванс! — смрази го тя. — Това означава винаги да знаеш какво става наоколо! Казвам ти: три хеликоптера без малко да съборят къщата и да ме свалят от леглото. Искам да знам откъде са се взели! Сега вече ясно ли ти е какво искам?

— Горе-долу да, ясно ми е. — Гримасата не слезе от ръбестото му лице. — Е, разбира се, те май са вече в Мексико.

— Това не ме интересува, може да са и в Тамбукту! Тия проклетници можеха да ми гътнат къщата!

Мудността на шерифа и инатът му я вбесяваха. Ако питаха нея, Ванс никога нямаше да бъде преизбран за шериф, но навремето беше спечелил благоразположението на Уинт и с това лесно измести другия кандидат, който беше испанец. Поне й беше съвсем ясен. Тя знаеше, че Мак Кейд му дърпа конците и независимо от нейните предпочитания, сега той представляваше закона в Пъкъл.

— Добре ще е да се успокоите. Вземете си някакво хапче, така правеше и бившата ми жена, когато…

— Когато те гледаше ли? — прекъсна го Селесте.

Той се изсмя, но смехът му прозвуча някак глухо.

— Не ви отива да ставате гадна в приказките си, госпожо Престън. — Показа си зъбите, кучко, мислеше си в това време Ванс. — Значи какво казвахте? — продължи да я дразни той. — Искате да подадете оплакване срещу неизвестни нарушители на спокойствието ви в три хеликоптера, но не знаете от къде са дошли и накъде са отишли?

— Точно така. Толкова ли е сложно за теб!

Ванс изсумтя. С нетърпение чакаше да изхвърлят тая жена от къщата. След това щеше да започне да копае и да търси милионите, които старият Уинт сигурно беше скрил някъде тук.

— Мисля, че не. Ще оправя нещата.

— Надявам се. Нали за това ти плащат.

Не си ти тази, която ми се разписва на заплатата, помисли си той.

— Госпожо Престън — започна бавно, сякаш говореше на недоразвито дете, — по-добре си влезте вътре, далеч от това слънце. Нали не искате да ви се изпържи мозъкът? Не бих искал точно сега да получите удар. — Той й хвърли широка невинна усмивка.

— Просто направи каквото ти казах, Ванс — отсече тя, обърна се и влезе в стаята.

— Слушам, госпожо. — Ванс подигравателно отдаде чест и се намъкна обратно зад волана. Ризата моментално се залепи за седалката. Запали мотора и се отдалечи от голямата къща обратно по Коубър Роуд. Кокалчетата на големите му космати ръце бяха побелели от стискане на кормилото. Зави наляво към Пъкъл и като набра скорост, подаде глава и извика към отворения прозорец:

— Не съм ти маймуна да ме разиграваш!

4. Пришълецът

— Мисля, че ще се наложи да походим пеш — каза Джеси, а в същото време Селесте Престън чакаше шерифа Ванс на балкона си. Беше се поуспокоила малко, а и Стиви вече не плачеше, но като отвори капака на мотора, разбра, че спуканата гума беше последната им грижа.

Моторът бе пробит от същия предмет, който бе пробил и капака. Металът беше разцъфтял като цвете и онова, което бе минало през него, се бе забило дълбоко в блока на двигателя. Нищо не подсказваше какво би могло да бъде, но миришеше на горено желязо и овъглена гума и от дупката в двигателя цвъртеше пара. Камионетката едва ли щеше да се движи известно време, а може би направо беше за автомобилното гробище на Кейд.