Читать «Стингър» онлайн - страница 24

С тази бъркотия се занимаваха адвокатите. Селесте ясно съзнаваше, че в момента беше просто временен пазач на къщата и че отново я очакваха долнопробните кръчми в Галвстън.

Видя сиво-синята патрулна кола на шерифа да завива от Коубър Роуд по черната алея, която водеше към къщата. Хвана с две ръце перилата и зачака — една жилава петдесеткилограмова фигура, подпряна отзад от къща, тежаща около три хиляди тона. Стоеше неподвижно и наблюдаваше как колата се движи нагоре по алеята, завива пред къщата и спира.

Вратата на колата се отвори и от нея бавно, с пестеливи движения, за да не се поти, излезе мъж, който сигурно тежеше двойно повече от Селесте. Гърбът на бледосинята му риза, както и околожката на бежовата му каубойска шапка бяха целите мокри от пот. Коремът му бе увиснал над панталоните, носеше кобур и обуща от гущерова кожа.

— Най-сетне се появи! — остро извика Селесте. — Ако къщата се беше запалила, сега вече щях да стоя в пепелта.

Шерифът Ванс се спря, погледна нагоре и видя Селесте на балкона. Той носеше слънчеви очила с огледални стъкла, като любимия си герой от филма „Хладнокръвният Люк“. Снощната енчилада и пърженият боб закъркориха в издутия му корем. Усмихна се със стиснати устни.

— Ако се беше запалила къщата ви, госпожо Престън — каза, като провлачваше думите така, сякаш разтягаше дъвка, — мисля, че щяхте да извикате пожарната.

Селесте не отговори нещо, само го изгледа злобно, като че ли искаше да пробие дупка в него.

— Заместник-шерифът Чафин ми се обади — продължи той след малко. — Каза ми, че са ви събудили хеликоптери. — Нарочно спря и театрално огледа безоблачното небе. — Май не виждам нито един.

— Бяха три и прелетяха над имението ми. През живота си не бях чувала по-голям шум. Искам да знам откъде идват и какво изобщо става.

— Ако мен питате, нищо не става — повдигна рамене шерифът. — Денят изглежда доста спокоен. — Той се усмихна, но на лицето му всъщност се появи гримаса. — Поне до този момент.