Читать «Стингър» онлайн - страница 14

— Няма да гледаш телевизия! — извика Том, ядосан от шума. — Идвай на закуска.

— Само малко! — замоли се, както винаги, Рей. Той беше телеман, но особено го привличаха оскъдно облечените модели по видеофилмите на MTV.

— Не, идвай веднага!

Телевизорът млъкна и Рей Хамънд влезе в кухнята. Беше четиринайсетгодишен, слаб като върлина и доста непохватен. Изглежда точно като мен, когато бях на неговата възраст, помисли си Том. Момчето носеше очила, които уголемяваха очите му съвсем леко, но и това бе достатъчен повод, за да започнат да му викат Рентген в училище. Той копнееше да му поставят контактни лещи и да има фигурата на Арнолд Шварценегер. Бяха му обещали лещи, когато навърши шестнайсет, а второто беше само една трескава мечта, която момчето не можеше да осъществи дори и по цял ден да правеше лицеви опори. Светлокафявата му коса беше ниско подстригана, но няколко боядисани в оранжево кичура стърчаха отгоре и нито майка му, нито баща му успяха да го разубедят да ги махне. Гордееше се с пълен гардероб шарени индийски ризи и шарени джинси, които караха Том и Джеси да си мислят, че модата на шейсетте години се е върнала с пълна сила. Сега обаче носеше само долнището на червена пижама и хлътналият му гръден кош му придаваше нездрав вид.

— Привет, чуждоземецо! — поздрави го Джеси.

— Привет, чуждоземецо! — повтори като папагал Стиви.

— Здравейте! — Рей се тръшна в един от столовете и се прозя шумно. — Сок — каза той и протегна ръка.

— Казва се „моля“ и „благодаря“. — Джеси му наля сок в голяма чаша, подаде му я и го изгледа как я гаврътва наведнъж. За момче, което тежи само петдесет и три килограма, и то мокро, умееше да яде по-бързо от всички огладнели след мач защитници на „Каубоите“. След сока Рей веднага се нахвърли на порцията бекон с яйца.

За това си имаше причина. Беше сънувал русата Белинда Сониърс, която стоеше на съседната редица в часовете по английски. Подробностите от преживяното насън още се процеждаха в съзнанието му. Ако вземеше да се възбуди тук пред всички, щеше сериозно да се сконфузи. Затова се съсредоточи върху храната, която, изглежда, беше най-хубавото нещо след секса. Вече знаеше това, беше го опитал. Но тия пъпки, дето излизаха често по лицето му, май щяха да го принудят да забрави какво значи момиче през следващите хиляда години. Той натъпка в устата си цяла препечена филийка.

— Къде гори? — попита го Том.

Рей почти се задави, но успя да преглътне филийката и стръвно нападна яйцата, защото порносънят отново започваше да му въздейства. След седмица щеше да забрави и за Белинда Сониърс, и за всички други сладки лисички, които маршируваха по коридорите на Престънската гимназия. Ученето щеше да свърши, вратите на училището щяха да се затворят и само нажежен до червено пустинен прах щеше да изпълва сънищата му. Хубавото беше, че е лято. Но като се има предвид, че целият град щеше да се превърне в едно мъртвило, лятото щеше да бъде толкова хубаво, колкото, да речем почистването на таванското помещение.