Читать «Стингър» онлайн - страница 13

— Ти направи каквото можа — каза Джеси. — Сега всичко зависи от тях.

— Точно така. — Том стана и за миг се открои на фона на пурпурното сияние отвън, сякаш бе застанал пред отворена пещ. — Този град, този проклет, забравен от Бога град! Никой не може да израсне тук. Започвам да си мисля, че има по-голяма нужда от ветеринарен лекар, отколкото от учител.

Джеси направи неуспешен опит да се усмихне.

— Ти се грижи за твоите зверове, аз ще имам грижата за моите.

— Да. — Том се усмихна с усилие. Отиде до леглото, зарови пръсти в късо подстриганата й тъмнокафява коса и я целуна по челото. — Обичам те, докторе. — Облегна за малко глава на нейната. — Благодаря ти, че ме слушаш.

— И аз те обичам — каза в отговор тя и го прегърна. Останаха така за малко. След това Джеси каза: — Значи — яйца на очи?

— Да. — Том се изправи. Лицето му беше малко по-отпуснато сега, но в очите му все още се таеше тревога. Джеси знаеше, че макар и да бе добър учител, Том се мислеше за неудачник в професията. — Предполагам, че отдавна са изстинали. Ела да ги хапнеш.

Джеси се измъкна от леглото и последва съпруга си по късото коридорче към кухнята. И тук имаше вентилатор на тавана, който се въртеше бавно. Том беше вдигнал щорите на западните прозорци. Светлината от тази посока все още беше примесена с виолетово, но небето над Шезлонга вече беше яркосиньо. Том беше напълнил четири чинии с бекон, яйца на очи и препечени филийки и ги беше поставил на малката кръгла масичка в ъгъла.

— Хайде, сънльовци, ставайте! — извика той към спалнята на децата, откъдето се чу само вялият глас на Рей.

Джеси отиде до хладилника и щедро си сипа мляко в кафето. В това време Том пусна радиото за новините в шест и половина, предавани по радиостанцията във форт Стоктън. Стиви влезе със скок в кухнята.

— Днес е ден за езда, мамо! — каза тя вместо „добро утро“. — Трябва да идем да видим Суийтпи!

— Разбира се, че ще идем. — Джеси се удивляваше как е възможно рано сутринта човек да бъде изпълнен с толкова енергия, особено едно шестгодишно дете. Наля й чаша портокалов сок, а в това време малкото й момиченце, още в пижамата си с надпис „Тексаски университет“ отпред, се качи на столчето си. Седна на ръба му, залюля крака и задъвка препечена филийка. — Как спа?

— Добре. Мога ли да яздя Суийтпи днес?

— Може и да го яздиш. Ще видим какво ще каже господин Лукас. — Джеси беше планирала да отиде с колата до фермата на Лукас, на около десетина километра от Пъкъл, и да прегледа неговия светлокафяв жребец. Суийтпи беше един кротък кон, отгледан от Тайлър Лукас и жена му Бес от малко жребче, и Джеси знаеше с какво нетърпение Стиви очакваше това пътешествие.

— Изяж си закуската, каубойке — каза Том. — За да яздиш този мустанг, трябва да си силна.

От спалнята се чу включването на телевизора и превключването на каналите. Загърмя рок по MTV. Отзад на къщата имаха сателитна антена, която хващаше около триста канала, внасяйки в Пъкъл почти целия свят.