Читать «Посетителите» онлайн - страница 10

Странен човек, каза си Кати, странен и понякога вбесяващ, но в същото време и готин тип. Той и неговите вечни дървета! Джери живееше заради дърветата. Как, за Бога, чудеше се тя, един голям човек може да бъде чак толкова погълнат от дърветата? Другите хора се привързват към цветя, животни, птици, а Джери беше привързан към дърветата. Умираше си за своите дървета. Обичаше ги и, изглежда, ги разбираше. Понякога й се струваше, че дори разговаря с тях.

Кати изтегли изписания лист, сложи в машината нов и продължи да печата. Гневът й закипя, възмущението започна да я души. Когато привършеше материала, щеше да каже на Джони, че според нея трябва да бъде отложен или още по-добре — хвърлен в кошчето за отпадъци, за да не може някой да го използва, ако вестникът се окаже тънък и новинарските страници имат нужда от попълване.

В другия край на помещението Джон X. Гарисън, шеф на отдела за вътрешна информация, седеше зад бюрото си и оглеждаше стаята. Повечето от масите бяха празни и той прегледа списъка — Фрийман отразяваше заседанието на комисията за летището, а то най-вероятно нямаше да стигне до нищо, макар че покрай цялата суматоха около потребността от допълнителни самолетни писти това бе заседание, което редакцията трябваше да отрази. Джей беше в болницата „Майо“ в Рочестър и проучваше историята около разработените там нови процедури за лечение на рак. Камбъл все още беше в Градския съвет и си губеше времето на заседанието на комисията за парковете, което, подобно на това за летището, вероятно щеше да завърши с неуспех. Джоунз беше в Южна Дакота — работеше по проблема с индианците от Блак Хилс и събираше материал за неделния брой. Найт беше на процеса за убийството на Джонсън. Уилямс беше в предградието Уейдзата и интервюираше бабичката, която твърдеше, че е на 102 години (макар вероятно да не беше). Слоун бе зает с разлетия нефт в Уайнона. За Бога, запита се Гарисън, какво ли щеше да прави, ако внезапно изникнеше някоя голяма история? Макар да знаеше отлично, че това не е особено вероятно. Денят беше лош и подобрение не се очакваше.

— Как изглежда бюджетът, Джим? — попита той Джим Голд, заместник-редактора на отдела за вътрешна информация.

Голд погледна листа в пишещата си машина и отвърна:

— Тънък. Пари няма, Джони. Всъщност изобщо няма нищо.

Иззвъня телефонът. Голд се пресегна да го вдигне, после каза:

— За теб е, Джони. На втора линия.

Гарисън вдигна телефона на бюрото си, натисна бутона и каза:

— Гарисън слуша.

— Джони, тук е Франк Нортън — чу се гласът от другия край. — От Лоун Пайн, спомняш ли си?

— Разбира се, Франк — искрено зарадван каза Гарисън. — Ужасно се радвам да те чуя. Точно вчера разговарях с някои от момчетата тук за теб. Разказвах им как чудесно си се установил. Сам си си шеф, ловиш си пъстърва край града. Тези дни може да намина, най-вече заради рибата. Какво ще кажеш, Франк?