Читать «Единствената» онлайн - страница 4

— Америка, какво си въобразяваш? — изшушука тя.

Килнах глава в нейна посока.

— Моля? — отвърнах, преструвайки се на объркана.

Тя остави вилицата си на масата и погледите ни се срещнаха.

— Приличаш на уличница.

— Е, ти пък приличаш на завистница.

Явно бях уцелила десетката, защото Крис се поизчерви, преди да се обърне към чинията си. Аз самата хапнах съвсем малко, понеже стомахът ми се беше свил на топка. Докато ни сервираха десерта, реших, че вече няма смисъл да се правя на разсеяна, а като обърнах очи към Максън, го заварих да ме гледа, както и се бях надявала. Той незабавно се пресегна и подръпна ухото си, а аз отвърнах на знака му с престорена скромност. Веднага отправих поглед към крал Кларксън, мъчейки се да възпра напиращата по устните ми усмивка. Видимо бях успяла да го вбеся — поредният трик, който съумявах да практикувам безнаказано.

Станах от масата първа, предоставяйки на Максън възможност да се полюбува на голия ми гръб, и напуснах трапезарията с елегантни стъпки. Затворих вратата на стаята си и побързах да сваля ципа на роклята, нетърпелива да си поема дъх.

— Как мина? — полюбопитства Мери, притичвайки до мен.

— Май успях да му завъртя главата. Както и тези на всички останали.

Луси изписука радостно, а Ан дойде да помогне на Мери.

— Ние ще я крепим. Вие се поразходете малко — нареди ми тя, а аз се подчиних. — Очаквате ли го тази вечер?

— Да. Не мога да кажа кога, но несъмнено ще дойде. — Седнах в края на леглото, скръствайки ръце върху корема си, за да прикрепям роклята.

Ан ме погледна с тъжна гримаса.

— Съжалявам, че ще ви стяга още няколко часа. Но повярвайте ми, струва си.

Усмихнах u се в опит да я уверя, че нямам против да потърпя малко болка. Бях казала на прислужничките си, че държа да привлека вниманието на Максън. Не им бях споменала обаче за надеждата си в най-скоро време творението им да се озове на пода.

— Искате ли да ви правим компания, докато пристигне? — предложи Луси, преливаща от въодушевление.

— Не, просто ми помогнете да вдигна ципа. Трябва да попремисля някои неща — отвърнах аз и станах от леглото.

Мери хвана машинката на ципа.

— Поемете си въздух, госпожице. — Подчиних се, а докато ме пристягаха в роклята, се усетих като войник, тръгнал към бойното поле. Доспехите ми бяха малко по-различни, но замисълът беше същият.

Тази вечер ми предстоеше да поваля един мъж.

ВТОРА ГЛАВА

Отворих вратите към балкона, позволявайки на вечерния въздух да освежи стаята ми с благоуханията си. Макар и декемврийски, полъхът на вятъра погъделичка съвсем нежно кожата ми. Вече изобщо не ни допускаха навън, не и без стражи наоколо, така че трябваше да се задоволя с толкова.

Развихрих се из стаята и запалих няколко свещи в опит да u вдъхна малко уют.

Когато на вратата се почука, духнах кибритената клечка, стрелнах се към леглото с книга в ръка и разпилях полите на роклята си край себе си. О, да, Максън, винаги изглеждам така, докато чета.