Читать «Единствената» онлайн - страница 2

— По дяволите, Елиз, ускори крачката! — кипна Селест. Очаквах да u се ядосам за припряността, но така или иначе, в главите на всички ни се въртеше едно и също нещо. Докато потъвахме все по-дълбоко и по-дълбоко в мрака, опитах да се примиря с факта, че пак щяхме да пропилеем часове наред, спотаени като мишки. Крачехме надолу, заглушавайки със стъпките си виковете над главите ни, докато силен мъжки глас не прокънтя от върха на стълбището.

— Спрете!

Двете с Крис се обърнахме заедно и очите ни лека-полека разпознаха униформата.

— Почакайте — провикна се тя към момичетата под нас. — Това е страж.

Всички спряхме задъхани на местата си. Когато най-накрая ни достигна, стражът също дишаше учестено.

— Простете, дами. Бунтовниците избягаха още при началната стрелба. Явно днес не им е било до сражения.

Силвия позаглади с длани дрехите си и отвърна от наше име:

— Овладяна ли е ситуацията според краля? Ако не, излагате всички тези момичета на заплаха.

— Стражевият командир отмени тревогата. Сигурен съм, че Негово Величество…

— Нямате право да говорите от името на краля. Хайде, дами, продължаваме надолу.

— Сериозно ли говориш? — удивих се аз. — Искаш да се скрием в онази дупка без причина?

Тя впи в мен поглед, способен да спре дори бунтовник, и аз затворих уста. Между двете ни със Силвия се бе зародило един вид приятелство, тъй като с допълнителните си уроци несъзнателно ми бе помогнала да се разсея от драмите покрай Максън и Аспен. След скромния ми изблик по време на осведомителния бюлетин преди няколко дена отношенията ни като че ли се бяха сринали. Тя се обърна към стража и продължи:

— Представете ни официална заповед от краля и ще напуснем скривалището. Не спирайте, дами!

Двамата със стража си разменихме гневни погледи и всеки продължи по пътя си. Силвия не прояви абсолютно никакво разкаяние, когато двайсетина минути по-късно ни навести друг страж с уверението, че е безопасно да излезем от подземието.

Бях толкова ядосана заради цялата тази безсмислица, че дори не изчаках Силвия и другите момичета. Изкачих стълбището, озовавайки се на първия етаж, и продължих към стаята си с обувки в ръце. Прислужничките ми ги нямаше, но на леглото ме чакаше малък сребърен поднос с хартиен плик отгоре.

Моментално разпознах почерка на Мей и разкъсах плика, жадно поглъщайки думите на сестричката си.

Ами,

Станахме лели! Астра е съвършена. Ще ми се да беше тук, за да се запознаете лично, но всички знаем колко е важно да си в двореца точно сега. Смяташ ли, че ще успеем да прекараме Коледа заедно? Не си толкова далеч! Отивам да помагам на Кена и Джеймс. Не мога да повярвам каква красавица си имат! Изпращам ти снимка. Обичаме те!

Мей

Извадих гланцираната снимка от плика. Цялото ми семейство присъстваше, с изключение на Кота и на мен самата. Джеймс, съпругът на Кена, беше застанал над жена си и дъщеричката им с широка усмивка и подпухнали от плач очи. Кена седеше с изпънат гръб в леглото, гушнала мъничко розово вързопче; по лицето u се четяха равни дози доволство и изтощение. Мама и татко сияеха от гордост, а вълнението на Мей и Джерад направо струеше от хартията на снимката. Естествено, че Кота не беше намерил време да отиде — все пак нямаше да извлече никаква изгода от това си посещение. Но поне аз трябваше да съм там.